Само след секунда се появи лъсналото теме на крачещия по алеята Баяз. Зад него вървеше Йору Сулфур, с жезъл в едната ръка и кутия от тъмен метал под мишницата на другата. Същата кутия, която носеха по време на пътуването през половината Кръг на света. Какви хубави времена бяха тогава.
Изведнъж Баяз спря, обърна се и вдигна глава. Погледна право към прозореца.
Ужасѐн, Джизал изскимтя и се скри зад завесите. Цялото му тяло трепереше. Споменът за непоносимата болка беше дълбоко запечатан, студен като лед, в стомаха му. Първия магус остана за момент загледан в прозореца, с бегла усмивка на лице. След това се обърна рязко, мина между двамата кланящи се рицари от дворцовата стража на портата и изчезна от поглед.
Джизал не помръдна, вкопчен в завесите на прозореца като дете в полата на майка си. Замисли се за това, колко щастлив бе някога животът му и колко малко от това съзнаваше тогава. Играеше карти, заобиколен от приятели, с бляскаво бъдеще пред себе си. Пое на пресекулки въздух и заседналата в гърлото му буца се разнесе и излезе като сълзи през очите му. Никога досега не се бе чувствал толкова самотен. Син на крале? Нямаше никого и нищо в живота си. Изхлипа и подсмръкна шумно. Всичко пред очите му се размаза. Разтресе се в плач, с разтреперана белязана устна и обилно потекли по бузите му сълзи.
Плачеше от болка и страх, от срам и ярост, от разочарование и безпомощност. Но Баяз беше прав. Той е страхливец. Затова плачеше предимно от облекчение.
Добри хора, зли хора
Сиво, студено утро. Кучето стоеше насред мократа градина и размишляваше за това, колко по-хубаво беше някога всичко. Стоеше в средата на кръга от гробове и гледаше кафявата купчина пръст над Хардинг Мрачния. Странно как човек, който казваше толкова малко, можеше да остави такава празнина след себе си.
Дълъг път беше извървял Кучето през последните няколко години, странно пътешествие. От никъде до никъде. Много приятели беше загубил по пътя. Припомни си всичките мъже, които бяха обратно при пръстта. Хардинг Мрачния. Тъл Дуру Буреносния. Руд Три дървета. Форли Слабака. И за какво? За кого беше по-добре сега? Колко загуба. Достатъчно да те разтърси из основи. Дори човек като него, който се славеше с умерения си нрав. Отидоха си, всичките. И го оставиха сам. Без тях светът се беше свил.
Чу стъпки през мократа трева. Логън вървеше през ситния ръмеж, с обвито в парата на дъха му белязано лице. Кучето си помисли колко щастлив беше онази вечер, когато Логън се появи при огъня, жив и здрав. Струваше му се като едно ново начало. Хубав момент, обещаваше по-добри времена. Но не се получи както беше очаквал. Странно, вече не се радваше на появата на Логън Деветопръстия.
— Кралят на северняците — промърмори. — Кървавия девет. Как е денят ти?
— Мокър. Годината си отива.
— Ъхъ. Задава се нова зима. — Зачопли мазолите по дланта си. — С всяка следваща, все по-бързо идват и си отиват.
— Май е крайно време да се връщам в Севера, а? Калдер и Скейл са някъде там, вършат зулуми, а кой знае и Дау какви ги е забъркал.
— Така си е. Крайно време е да се връщаме.
— Искам ти да останеш.
— Ъ? — вдигна поглед Кучето.
— Някой трябва да говори с южняците, да уговори сделка. Ти си най-добрият в приказките, когото познавам. Като изключим Бетод, естествено, но… той вече не е на разположение, нали така?
— Каква сделка?
— Може да имаме нужда от помощта им. Ще има сума ти народ, дето няма да са доволни от това, как се наредиха нещата. Хора, дето не искат крал или дето не искат този точно. Ще е от полза да имаме Съюза на наша страна. Няма да е зле да донесеш малко оръжия, като тръгнеш да се връщаш.
— Оръжия, казваш? — Кучето направи болезнена гримаса.
— По-добре да ги имаш и да не ти потрябват, отколкото…
— Знам останалото. А какво стана с „тази битка и после край“? Какво стана с „ще отглеждаме нещо“?
— Засега някой друг ще трябва да отглежда каквото и да било. Слушай, Куче, никога не съм търсил битките, знаеш го, но човек трябва да е…
— Хич… не си… прави… труда.
— Опитвам се да бъда по-добър човек, Куче.
— Не думай? Не виждам да си даваш много зор. Ти ли уби Тъл?
Логън присви очи.
— Дау пак се е разприказвал, нали?
— Няма значение кой какво приказва. Ти ли уби Буреносния, или не? Лесен въпрос. Или казваш „да“, или „не“.