Глокта се захласна от болката, размята ръце, опита да се усуче настрани, но безуспешно. Хватката й беше безмилостна, две точки на агония, точно в средата на агонизиращия мускул на бедрото.
— Аа! Ти шибана… ти… — Изведнъж мускулът омекна и Глокта омекна с него, отпусна се обратно по гръб. И сега това, че съм омазан със собствените ми лайна, започва леко да ме засрамва.
Остана за момент неподвижно, опънат безпомощно на матрака.
— Не исках да ме виждаш… такъв.
— Късно. Женен си за мен, не помниш ли? Сега сме едно цяло.
— Май аз съм по-облагодетелстван от сделката.
— А аз имам живота си, нали?
— Далеч не такъв, за какъвто копнеят повечето момичета. — Загледа се в слънчевия лъч, който пробягваше по тъмното й лице. — Знам, че не съм това, което си искала от… съпруг.
— Винаги съм мечтала за мъж, с когото да танцувам. — Тя вдигна глава и го погледна в очите. — Но мисля, че ти ми подхождаш повече. Мечтите и копнежите са за малки деца. А ние и двамата сме възрастни.
— Нищо. Сега виждаш, че това, че не танцувам, е най-малкият ми кусур. Не трябва да правиш… това.
— Искам да го правя. — Стисна здраво лицето му и го извърна, доста болезнено, към себе си. — Искам да правя нещо. Искам да съм полезна. Искам някой да се нуждае от мен. Разбираш ли това?
Глокта преглътна мъчително.
— Да. От всички, аз най-добре разбирам това. Къде е Барнам?
— Казах му, че може да си вземе почивка до обяд. Казах му, че отсега нататък аз ще имам грижа за това. Също му казах, че искам да ми премести леглото тук.
— Но…
— Да не искаш да ми кажеш, че не мога да спя в една спалня със съпруга си? — Ръцете й се плъзнаха бавно по съсипаната плът и нежно, но настоятелно взеха да разтриват белязаната кожа на бедрото. Колко време мина? Откакто ме е поглеждала жена без ужас в очите? Откакто ме е докосвала без намерението да ме нарани? Остана да лежи със затворени очи и отворена уста. Сълзите продължиха да се стичат по бузите и да попиват във възглавницата. Почти удобно. Почти…
— Не заслужавам това — прошепна Глокта.
— Никой не получава това, което заслужава.
Кралица Терез изгледа отвисоко куцащия през огрения от слънцето салон Глокта, без дори да опита да прикрие презрението и погнусата си. Все едно е видяла хлебарка, осмелила се да се появи в нейното кралско присъствие. Ще видим тази работа. Пътеката ми е позната. Сам съм вървял по нея, а след това пак по нея съм мъкнал толкова много други. Първо идва гордостта. После болката. Веднага след нея напира смирението. А накрая идва покорството.
— Казвам се Глокта. Новият архилектор на Инквизицията на Негово величество.
— А, сакатият — отвърна ехидно тя. Освежаващо пряма е. — И защо нарушаваш спокойствието ми? Тук няма да откриеш престъпници. Само стириянски кучки.
Погледът на Глокта прескочи към другата жена в стаята, стоеше изпънала гръб до един от прозорците.
— Дошъл съм да обсъдим нещо, но по-добре това да стане насаме.
— Графиня Шалир е моя приятелка от детинство. Няма нищо, което да имаш да ми казваш и което тя да не може да чуе. — Графинята дари Глокта с почти същия пронизващ и пълен с презрение поглед, като този на кралицата.
— Много добре. Не се сещам за достатъчно деликатен начин да го кажа, но се съмнявам, че деликатността ще е от полза. До знанието ми достигна, Ваше Величество, че не изпълнявате съпружеските си задължения.
Дългата фина шия на Терез направо щеше да се скъса, докато тя повдигаше възмутено брадичка.
— Как смееш? Това не е твоя работа!
— Боя се, че е. Става дума за наследниците на краля, нали разбирате? Бъдещето на кралството и така нататък.
— Това е недопустимо! — Лицето на кралицата побеля от злоба. Бижуто на Талинс наистина хвърляло огньове. — Налага ми се да ям отвратителната ви храна, трябва да страдам заради вашето отвратително време, от мен се иска да се усмихвам на идиотското бръщолевене на малоумния ви крал! А сега трябва да давам обяснения на уродливите му служители, така ли! Аз съм затворничка тук!
Глокта огледа красивия салон. Разкошните завеси на прозорците, позлатата по мебелите, великолепните картини. Двете красиви жени и техните красиви дрехи. Заби един зъб в долната част на езика си.
— Повярвайте ми. Затворите не изглеждат така.