— Има много видове затвори!
— Аз свикнах с по-страшни неща, същото се отнася и за останалите. Трябва да видиш с какво трябва да се примирява жена ми.
— С това, да деля леглото си с някакво отвратително копеле, с някакъв син на не знам си кой, с това, да позволя някакъв смрадлив, космат мъж да ме опипва нощем! — Кралицата потрепери от отвращение. — Това не мога да понеса!
Очите й се навлажниха. Придворната дама притича с шумолене на прекрасната си рокля, приклекна до нея и сложи утешително ръка на рамото й. Терез постави своята върху нейната. Графинята изгледа Глокта с неприкрита омраза.
— Вън! Марш оттук, сакати човече, и не се връщай повече! Разстрои Нейно величество!
— Имам истинска дарба за това — промърмори Глокта. — Само една от причините, поради които съм толкова мразен навред… — Намръщи се. Вторачи поглед в двете ръце на рамото на кралицата. Утешителен, успокоителен, закрилнически допир. Предана приятелка, довереница, почти сестра. Но има нещо повече. Прекалено фамилиарно. Прекалено сърдечно. Почти като… аа.
— Вие не се интересувате много от мъже, нали?
Двете извърнаха едновременно глави и Шалир дръпна ръката си от рамото на кралицата.
— Не разбирам накъде биете! — кресна възмутено Терез, но в гласа й се прокрадна паника.
— Мисля, че добре разбирате накъде бия. И това улеснява значително задачата ми. Малко помощ, ако обичате! — Двамата едри практици нахлуха в салона. И ето как бързо се обръщат нещата. Невероятно, как двама здравеняци разнообразяват разговора. Понякога властта е само номер, който ни играе собственото ни въображение. Научих това в императорския затвор, а новият ми господар ми опресни знанията.
— Няма да посмеете! — изпищя на двамата практици Терез. — Няма да посмеете да ме докоснете!
— С малко късмет, съмнявам се, че ще се наложи, но това тепърва ще се види. — Посочи графинята. — Хванете тази жена.
Двамата маскирани тръгнаха с тежки стъпки по дебелия килим. Единият отмести много внимателно един стол от пътя си.
— Не! — извика кралицата, скочи на крака и грабна ръката на приятелката си. — Не!
— Да — каза Глокта.
Вкопчени една в друга, двете отстъпиха назад. Терез застана отпред, с оголени зъби, облещени от ужас очи, готова на всичко, за да защити графинята от двете надвиснали над тях фигури. Човек направо да се трогне от такава демонстрация на загриженост, човек, способен да се трогне, разбира се.
— Хванете я. Но без следи по кралицата, моля.
— Не! — изкрещя отново Терез. — Ще се разделите с главите си за това! Моят баща… баща ми е…
— На път за Талинс. Но и бездруго не го виждам как започва война заради приятелката ви от детинство. Вие сте продадена и платена, а върховен херцог Орсо не ми изглежда човек, който разваля сключена вече сделка.
Двамата практици и двете жени се впуснаха в тромав танц в далечния край на стаята. Единият маскиран успя да хване Шалир за китките и да я отскубне от ръцете на кралицата. Свали я на колене, изви ръцете й зад гърба и им щракна тежките окови. Терез пищеше, удряше с юмруци, риташе, дереше другия практик, но със същия успех можеше да си изкара яда на някое дърво. Огромният здравеняк почти не помръдваше, с безизразни колкото маската под тях очи.
Глокта се улови, че почти се усмихва на грозната гледка. Може и да съм сакат, грозен и постоянно измъчван от нечовешка болка, но унижението на една красива жена е от удоволствията, които все още мога да си позволя. Само дето сега вместо с мили думи и настойчивост, го правя със сила и заплаха, но какво? Все така забавно е.
Единият практик нахлузи на главата на Шалир чувал от зебло и виковете й заглъхнаха и преминаха в ридание. После я изправи на крака и я изведе безцеремонно от салона. Другият остана на място, за да държи кралицата приклещена в ъгъла. След това и той тръгна към вратата. На излизане вдигна внимателно преместения стол и го постави точно на мястото, където беше преди.
— Проклет да си! — изкрещя Терез, когато вратата се затвори и стиснатите й юмруци се разтрепериха. — Проклет да си, сакато копеле! Само ако я нараниш…
— Няма да се стигне дотам. Защото освобождаването й зависи изцяло от вас.
Кралицата млъкна и задиша тежко.
— Какво трябва да направя?
— Да се чукате, Ваше Величество. — В красивата обстановка думите прозвучаха още по-грозно. — И да родите деца. Разполагате със седем дни, през които графинята няма да бъде докосната с пръст. Ако след изтичане на този период не разбера, че всяка вечер онази работа на краля не е била под пълна пара, ще я представя на практиците ми. Горките момчета. Нямат никакъв опит, няма върху кого да се упражняват. По десет минути на човек ще е достатъчно, но те са толкова много. Смея да твърдя, че приятелката ви от детинство ще е заета денонощно.