Лицето на Терез потрепери от ужас. И как не? Това е изключително долно, дори по моите стандарти.
— А ако направя каквото искаш?
— В такъв случай графинята ще бъде жива и здрава. В момента, в който се потвърди, че сте бременна, ще ви я върна. И до раждането нещата могат да останат както са сега. Две момчета за наследници на трона и две момичета, за да се омъжат подходящо. След което приключваме всякакви отношения. И кралят ще трябва да търси забавления за през нощта другаде.
— Но това ще трае години!
— Ако го яхате здраво, може да приключите за три-четири. А също така може да улесните живота на всички, ако поне се престорите, че ви харесва.
— Да се престоря? — прошепна тя.
— Колкото повече изглежда, че ви харесва, толкова по-бързо ще свърши. И най-евтината курва на доковете може да крещи с пълно гърло за дребни монети, при това, когато я опъват моряци. Нали не ми казвате, че не можете да повикате малко за краля на Съюза? Обиждате патриотичните ми чувства! Ъъ! — изпъшка Глокта и завъртя очи към тавана в престорен екстаз. — Аа! Да! Точно там! Не спирай! — Усмихна се. — Виждате ли? Дори аз го мога! А за лъжкиня с вашия опит не би трябвало да е никакъв проблем.
Насълзените й очи зашариха из стаята, сякаш търсеше начин за бягство. Но такъв няма. Доблестният архилектор Глокта, закрилник на Съюза, туптящото сърце на Висшия съвет, образец на благородническата добродетел, надмина очакванията в областта на политика и дипломация. Усети съвсем леко потръпване в стомаха, докато я гледаше как издиша от отчаяние, някакво едва доловимо човъркане в червата. Вина? Стомашно неразположение? Няма значение, научих си урока. Състраданието не ми се удава.
Пристъпи крачка напред.
— Ваше Величество, надявам се, осъзнавате напълно алтернативата.
Тя кимна и изтри очи. После вдигна гордо брадичка.
— Ще направя каквото искате. Моля, умолявам ви, не я наранявайте… моля…
Моля, моля, моля. Поздравления, Ваше Високопреосвещенство.
— Имате думата ми. Ще се погрижа лично графинята да получи най-доброто отношение. — Той прокара леко език по дупките между зъбите си. — А вие ще направите същото за съпруга си.
Джизал седеше в тъмното. Гледаше танцуващите пламъци в огромната камина и размишляваше за това, какъв можеше да е сега животът му. И в мислите му имаше немалко горчилка. По колко пътища можеше да тръгне, а ето че стигна дотук. Сам.
Чу изскърцването на пантите. Малката врата към спалнята на кралицата бавно се отвори. Дори не си беше направил труда да я заключва откъм неговата страна. Не се сети за никакви обстоятелства, при които кралицата може да иска да я използва. Значи ставаше дума за някаква грешка в етикета от негова страна и тя не може да изчака с хокането до сутринта.
Изправи се бързо, глупашки притеснен.
Терез пристъпи в стаята. Изглеждаше толкова различно, че първоначално едва я позна. Косата й беше разпусната и носеше само тънка нощница. Босите й крака прекосиха стаята и се насочиха към камината. Изглеждаше изненадващо по-млада. Млада и дребна, крехка и самотна. Джизал я погледна, предимно объркан, но и някак изплашен, а когато приближи огъня и светлината огря тялото й — леко възбуден.
— Терез… — запъна се на думата. Не беше „мила моя“. Не беше и „любов моя“. „Заклет враг“ беше най-близо до истината, но това нямаше да му е от полза в разговора. — Мога ли с нещо…
Прекъсна го както винаги, но не с тирада, както беше очаквал.
— Съжалявам за начина, по който се държах с теб. За нещата, които ти казах… сигурно ме мислиш за…
Имаше сълзи в очите й. Истински сълзи. И пак нямаше да повярва, ако не се беше разплакала. Джизал пристъпи бързо към нея, с протегната напред ръка, без да знае какво да прави с нея. Въобще не си беше и помислял, че може да получи от нея извинение, още по-малко така истинско и откровено.
— Знам… — запелтечи, — знам… не съм това, което си очаквала от мен като съпруг. И съжалявам за това. Но и аз като теб съм затворник в този брак. Надявам се обаче… да успеем да извлечем поне някаква полза от него. Може би има начин да… поне да се държим мило един с друг? Нямаме никой друг до себе си. Моля те, кажи ми какво трябва да направя и…