Вдигна глава. От сянката на една от библиотеките излезе фигура и пристъпи напред със скръстени на гърдите ръце. Мъжът с изгореното лице, който придружаваше Уест. Явно беше останал незабелязан в бъркотията на тръгването им.
— Сержант Пайк, нали така? — промърмори намръщено Глокта.
— Това е името, което приех.
— Приех?
Обезобразеното лице се изкриви в подигравателна усмивка. Ако мислех, че е възможно, щях да кажа, че е по-противна от моята.
— Не се изненадвам, че не ме позна. В първата ми седмица в леярната стана злополука. Често стават злополуки в Англанд. Англанд? Този глас… има нещо в този глас… Нищо още, а? Може би, ако дойда по-близо?
Без всякакво предупреждение, той прелетя през стаята. Глокта все още се мъчеше да стане, когато онзи скочи през голямото писалище и го връхлетя. Стовариха се едновременно на пода, сред облак от хартия. Глокта се озова отдолу, тилът му се фрасна в каменния под и дъхът му изскочи от гърдите с протяжно хриптене.
Усети допира на стомана в гърлото си. Лицето на Пайк беше само на няколко инча над неговото и обезобразената му плът беше подчертана с отвратителна детайлност.
— Ами сега? — процеди през зъби той. — Нещо познато?
В мига, в който го позна, окото му се разтрепери и сякаш го обля ледена вълна. Променен е, разбира се. Абсолютно и напълно. Но все пак го познавам.
— Рюз — прошепна.
— Същият — отвърна Рюз с мрачно задоволство.
— Оцелял си — прошепна Глокта, първоначално с изумление, след което истински развеселен. — Оцелял си! Оказа се много по-корав, отколкото те смятах! Далеч по-корав. — Разхили се и по бузите му отново потекоха сълзи.
— Какво е толкова смешно?
— Всичко! Трябва да оцениш иронията. Преодолях толкова могъщи врагове, а накрая се озовах с нож в гърлото в ръката на Салем Рюз! Острието, което не очакваш, винаги те порязва най-дълбоко, а?
— И по-дълбоко от това няма да намериш.
— Тогава режи, човече, готов съм. — Глокта вирна нагоре брадичка и изпъна врат, даже го натисна към хладното острие. — От толкова отдавна съм готов.
Пръстите на Рюз се наместиха около дръжката. Изгореното му лице потрепери, очите му се присвиха и станаха на две тънки цепки. Сега.
Стопените устни се отдръпнаха и оголиха зъбите му. Жилите на вратата му изскочиха, беше готов да забие острието. Давай.
Глокта дишаше учестено, гърлото му гъделичкащо от нетърпение. Сега, най-после… сега…
Но ръката на Рюз не помръдна.
— Но ето, че се колебаеш — промърмори Глокта. — Не от пристъп на милосърдие, не и от слабост. Тях ги остави замръзнали в Англанд, нали? Спря, защото осъзна, че през цялото това време си мечтал за момента, в който ще ме убиеш, без да си дадеш сметка за това, какво ще правиш после. Какво ще получиш в замяна на търпението си? За находчивостта и усилията си? Ще те преследват ли? Ще те върнат ли обратно? Аз мога да ти предложа много повече.
Стопеното лице на Рюз се свъси още повече.
— Какво повече можеш да ми дадеш? След всичко това?
— О, това е нищо. Всяко ставане от леглото сутрин ми носи два пъти повече болка и десетократно повече унижения. Човек като теб може да ми е от голяма полза. Човек… доказал се с такава твърдост и непоколебимост. Човек, загубил всичко, включително всякакви скрупули, милост и страх. И двамата сме загубили всичко. Аз те разбирам, Рюз, така както никой друг.
— Сега се казвам Пайк.
— Разбира се. Пусни ме да стана, Пайк.
Ножът бавно се отдръпна от гърлото на Глокта. Човекът, някога известен като Салем Рюз, се надвеси над него и го изгледа навъсено. Какви обрати на съдбата, кой би се досетил?
— Ставай де.
— Лесно е да се каже. — Глокта пое няколко пъти бързо въздух и с ръмжене се претърколи на четири крака. Героично постижение. Раздвижи леко всеки един от крайниците си и примижа от болка при последвалото пукане на ставите. Няма счупено. Не повече отпреди. Пресегна се, достигна падналия си сред разпилените листове хартия бастун и го придърпа с два пръста към себе си. Усети върха на ножа да опира в гърба му.
— Не ме мисли за глупак, Глокта. Ако опиташ нещо…
Глокта се вкопчи в ръба на писалището и се изправи на крака.