— Цивилизовано — каза Мрачния.
— А така, цивилизовано. Е, какво ще кажете?
Старецът намести пръсти около дръжката на меча, но имаше вид на човек, който по-скоро би го използвал като бастун, да се подпира на него, вместо да го размаха като оръжие. Вдигна очи към стената, откъдето го изгледаха няколко от войниците на Кучето, после раменете му се отпуснаха.
— Изглежда, сте ни спипали. Кучето казваш, а? Бях чувал, че си умно копеле. И бездруго тук не е останал никой да се бие с теб. Бетод отведе всеки, който можеше да държи копие и щит едновременно. — Обърна се и обходи с поглед окаяната тълпа зад гърба си. — Ще оставите ли жените на мира?
— Ще ги оставим.
— Онези, които искат да бъдат оставени на мира — обади се Дау и изгледа похотливо момичето с вилата.
— Ще ги оставим на мира — изръмжа Кучето и го изгледа остро. — Аз ще имам грижата.
— Добре тогава — изхриптя старецът, пристъпи напред и замижа от болка, докато се навеждаше да остави ръждивия меч в краката на Кучето. — Ако питаш мен, ти си по-свестен човек от Бетод. Май трябва да ти благодарим за милостта, ако си удържиш на думата де.
— Хъ. — Вътрешно Кучето не се чувстваше кой знае колко милостив. Съмняваше се, че възрастният, когото уби при доковете, щеше да му благодари, нито пък едноръкият за това, че го наръгаха в гръб, нито пък хлапето с прерязаното гърло, чийто тепърва започващ живот му бе отнет така внезапно.
Един по един хората пристъпяха напред и оръжията им, ако можеха да се нарекат така, едно по едно започнаха да се трупат на камара. Купчина стари, ръждиви инструменти и боклуци. Хлапето със сатъра пристъпи последно и захвърли острието си с дрънчене при останалите. Хвърли един уплашен поглед към Дау, после бързо се върна в групата и се вкопчи в ръката на тъмнокосото момиче.
Останаха така, скупчени и ококорени от страх. Кучето почти надушваше ужаса им. Очакваха всеки момент Дау и хората му да скочат и да ги посекат на място. Чакаха да бъдат наблъскани в някоя къща, заключени вътре, а къщата подпалена. Всичко това Кучето беше виждал неведнъж. Не ги винеше, че се скупчиха като стадо овце, които се топлят една друга през зимата. На тяхно място той щеше да направи същото.
— Така! — провикна се. — Това беше! Сега се връщайте по къщите си, или където там живеете. До пладне цялата войска на Съюза ще е тук и улиците по-добре да са празни.
Хората замигаха учудено към него, към Тъл, към Дау Черния, после един към друг. Преглъщаха мълчаливо, потреперваха и шепнеха благодарностите си към съдбата. После бавно се разпръснаха и се отдалечиха в различни посоки. Живи, за всеобщо облекчение.
— Добра работа, главатар — прошепна Тъл Дуру в ухото на Кучето. — И Три дървета нямаше да се справи по-добре.
— За жените обаче — Дау се присламчи от другата му страна. — Ако питаш мен…
— Не питам — каза Кучето.
— Да сте виждали сина ми? — Една жена не си беше тръгнала. Вървеше от човек на човек с налети със сълзи очи и обезумяло от тревога лице. Кучето наведе глава и извърна поглед. — Синът ми беше на стража при водата! Виждали ли сте го? — Дръпна Кучето за дрехата. Гласът й потреперваше, разкъсван от хлипане. — Моля ви, къде е синът ми?
— Да не мислиш, че знам къде е всеки? — кресна Кучето в насълзеното й лице и отмина, сякаш имаше за вършене някоя много важна работа, а всъщност не спираше да мисли — ах, ти, Куче, страхливец такъв. Какъв герой само, как ги преметна тези жени, деца и старци.
Не е лесно да си главатар.
Този благороден занаят
Огромният ров беше източен по-рано при обсадата и сега представляваше широк изкоп, пълен с черна тиня. На отсрещния край на моста над него двама войници се трудеха усърдно. Пренасяха с една каруца трупове до ръба на рова и после ги изтърколваха към дъното. Труповете бяха на последните защитници на крепостта, покрити с дълбоки, зейнали рани, опръскани с кръв и кал. Диваци от Далечния изток, от земите отвъд Крина, със сплъстени коси и бради. Безжизнените им тела бяха изпощели от глад, направо съсухрени от тримесечната обсада зад стените на Дънбрек. Почти не изглеждаха като човешки.
На Уест му бе изключително трудно да намери радост от победата над жалки създания като тези.