Е… вие, хората, сте казали, че всяко правило все пак има своите изключения. Това е и смисълът на моя живот. Обикалям сред вас, задържам се във вашите смрадливи и запуснати градове, въпреки че умирам за глътка чист въздух и кратък полет в планината, приемам слабия ви човешки облик… и търся. Търся някоя, която да приеме в сърцето си, а не само в леглото си последния дракон. Да почувства пламъка му. До овладее стихията му. Да му позволи да я научи да лети… и да обича. Да се реши да почувства за пръв път в живота си какво точно е любов.
Един ден може и да я намеря, кой знае. Ние, драконите, имаме прекалено дълъг живот, а лично аз нямам друга работа. Така че времето не е проблем. Проблемът е във вярата ми, че ще намеря тази жена. Тя намалява с всеки изминал ден.
А сега ме извинете. Беше ми приятно да си поговорим, но не издържам вече.
Небето ме зове.
©, 2005, Сибин Майналовски
15.I.2005