Последният единорог

И той посочи назад към земите, които тъй скоро бяха напуснали.

— Вземете коня ми и ще го догоните, докато сянката ви още е зад вас.

Той сплете пръсти за принцеса Алисън Джослин и тя изнурено и малко объркано се качи на седлото. Шмендрик обърна коня с думите:

— Сигурно ще го настигнете лесно, понеже ще язди бавно. Той е добър човек и герой, по-велик, отколкото заслужава което и да е дело. Изпращам му всичките си принцеси. Казва се Лир.

Той плесна коня по задницата и го натири по пътя, по който бе поел крал Лир; а след това се смя толкова дълго, че бе твърде премалял да се качи зад Моли и известно време трябваше да върви редом с коня ѝ. Когато се съвзе, запя и тя се присъедини към него. И ето какво пееха, докато прекрачваха заедно от тази история в някоя друга:

— Аз крал не съм и господар не съм,
дори не съм наемник — рече той. —
Арфист съм само, свирещ с жалък звън,
и ида тук жених да бъда твой.

— Да беше господар, мой господар ще си,
и пак мой, ако бе крадец — му рече тя. —
— А щом арфист си, мой арфист ще си,
за мене няма разлика в това, това,
за мене няма разлика в това.

— А ако се окаже, че арфист не съм?
Че лъгал съм те, да ти взема любовта?
— Е, ще те уча как да пееш с звън,
че обожавам арфа медна — рече тя.