— Не — отказа Патрицият. — Ако Коен и приятелите му бяха толкова лесни за убиване, отдавна да са мъртви.
— Женски подход? — подсказа госпожа Палм от Гилдията на шивачките. — Знам, че въпросните господа са възрастни, но някои от нашите членки са…
— Има един проблем, госпожо Палм. Очевидно Ордата цени женската компания, но изобщо не се вслушва в женски приказки. Слушам ви, капитан Керът.
Капитан Керът Айрънфаундърсън от Градската стража се изправи и застана мирно, излъчвайки готовност и леко ухание на сапун.
— Аз съм доброволец, сър.
— Дали въпросът е от компетенцията на Стражата? — заяде се адвокатът господин Въртел. — Господин Коен просто връща откраднатото на първоначалния му собственик.
— Това прозрение още не ме бе осенило — невъзмутимо отвърна Патрицият. — И все пак служителите от Градската стража нямаше да са такива, каквито ги познавам, ако не измислят повод за задържането на когото и да било. Командир Ваймс?
— Съзаклятие с цел нарушаване на обществения ред ще свърши работа — отбеляза най-старшият в Стражата и запали пура.
— А капитан Керът е младеж, способен да убеждава — добави лорд Ветинари.
— С помощта на големия си меч — промърмори господин Въртел.
— Убеждението може да подейства по различни начини — изтъкна Патрицият. — Както и да е, съгласен съм с Архиканцлер Ридкъли, че изпращането на капитан Керът е великолепна идея.
— Какво? — сепна се Ридкъли. — Че аз казах ли нещо?
— Не смятате ли, че изпращането на капитан Керът е великолепна идея?
— Какво? А-а… Да. Добро момче. Усърдно. И си има меч.
— Тогава се присъединявам към предложението ви — обобщи лорд Ветинари, който знаеше как да ръководи комисия. — Трябва да побързаме, дами и господа. Налага се флотът да отплава още утре. Имаме нужда и от трети участник в екипажа…
На вратата се почука. Патрицият махна на един университетски портиер да отвори.
Познатият под името Ринсуинд магьосник се затътри в стаята с пребледняло лице и спря пред масата.
— Не искам да съм доброволец за това пътешествие.
— Моля, не те разбрах? — промълви Ветинари.
— Не искам да бъда доброволец, сър.
— Никой не те е карал.
Ринсуинд омърлушено размаха пръст.
— Но ще ме накарат, сър, ще ме накарат. Все някой ще си рече: „Ей, оня Ринсуинд си пада по приключенията, познава Ордата и май е симпатичен на Коен, знае всичко мислимо и немислимо за жестоката и стъписваща география, направо е роден за такава задача.“ — Той въздъхна.
— Тогава ще избягам и вероятно ще се пъхна в някакъв сандък, който поначало е бил предназначен за товарене в летящия кораб.
— Много е вероятно, сър. Или пък ще има цяла поредица от съвпадения и случайности, но накрая ще стане същото. Повярвайте ми, сър. Знам си как върви моят живот. Затова реших да си спестя неприятностите, да дойда тук и да ви кажа, че не искам да бъда доброволец.
— Мисля, че нещо куца в логиката ти — осведоми го Патрицият.
— Едва ли, сър. Много е просто. Аз съм доброволец. Само че не искам да бъда. Но кога ли това е имало някакво значение?
— Разумно приказва, да знаете — обади се Ридкъли. — Завръщал се е след какви ли не…
— Видяхте ли? — отегчено се усмихна Ринсуинд на лорд Ветинари. — Отдавна си го живея този мой живот. Знам как се нарежда.
Около Главината винаги имаше обирджии. Намираха си плячка из закътаните долини и недостъпните храмове, пък и сред вещите на по-неподготвените любители на приключения. Прекалено много хора, когато съставят списъка с опасностите при търсене на изгубено съкровище или на древна мъдрост, пропускат да поставят на първо място „човека, който стигна там малко преди теб“. Една от тези шайки се навърташе из любимия си район и забеляза първо чудесно екипиран боен кон, вързан за спаружено от студа дърво. После зърнаха и огъня, запален в плитка долчинка за защита от вятъра. На жаравата вреше котле. Накрая откриха и жената. Беше привлекателна или поне преди трийсетина годинки бе притежавала доста обикновена хубост. Сега приличаше на учителка, каквато ти се е искало да имаш в първи клас — онази, която проявява съчувствие при дребни произшествия, например обувка, пълна с пикня.
Седеше наметната с одеяло, за да се топли. И плетеше. В снега до нея стърчеше най-грамадният меч, който обирджиите бяха виждали.
Умните бандити незабавно щяха да задълбаят мислено в явните несъответствия. Тези обаче бяха от другия вид, заради който е измислено понятието „естествен подбор“. Жената вдигна глава, кимна им и продължи да плете.
— Я да видим какво си имаме тук? — започна главатарят. — Ти да не си…