Изчака малко, в случай че получи отговор, въздъхна и доста мъчително се изправи.
— Аз съм гаден, незаслужаващ доверие Повелител на мрака. А те какво очакваха? Казах им. Предупредих ги. Е, стига да зависеше от мен… но какъв Повелител на мрака щях да бъда, ако…
Зърна нещо розово по-нататък. Покатери се на камък с навят сняг, за да вижда по-добре.
След две минути всички от Ордата се скупчиха при него и замислено оглеждаха сцената, макар че менестрелът едновременно с това повръщаше.
— Е, туй си е рядка гледка — прецени Коен.
— Кое, мъж да е удушен с розова прежда ли? — не разбра Калеб.
— Не, аз пък се загледах в другите двама…
— Да, чудеса можеш да сториш с игли за плетене — призна Коен. Озърна се към импровизирания олтар и се ухили. — Хари, ти ли го направи? Каза, че искаш уединение замалко.
— Аз и розова прежда? — изнерви се Хари.
— Извинявай, че те заподозрях — отвърна Коен. — Е, нямаме време за зяпане. Да вървим да ги видим ония Пещери на ужаса. Къде ни е певецът? А, добре. Спри да драйфаш и вади бележника. И първият, дето се остави скрито острие да го среже на две, е тъпчо, ясно? Чуйте ме всички… Опитайте се да не будите Хамиш, разбрахме ли се?
Хладно зелено сияние изпълваше морето.
Капитан Керът седеше на носа на кораба. Ринсуинд, който бе излязъл за унила вечерна разходка по палубата, установи слисан, че стражникът шие нещо. — Емблема на мисията — обясни Керът. — Виждаш ли? Тази е за теб.
— Но за какво ми е?
— Да ти укрепи духа.
— А, тази щуротия ли… Ами ти си го имаш в изобилие, Леонард изобщо не се нуждае от него, а аз никога не съм го имал.
— Знам, че така проявяваш чувството си за хумор, но според мен е жизненоважно да има нещо, което да сплотява екипажа — сподели Керът, продължавайки да шие невъзмутимо.
— Има. Нарича се стремеж за оцеляване.
Ринсуинд разгледа емблемата по-внимателно. Досега не бе имал такова нещо. Да, де, излъга, но… Веднъж получи емблемка „Здрасти, аз вече съм на пет годинки“, а по-лош подарък не може да се измисли за шестия ти рожден ден. Най-отвратителният ден в живота му.
— Имаме нужда и от насърчителен девиз — сети се Керът. — Магьосниците са вещи по този въпрос, нали?
— Защо да не е „Morituri nolumus mori“, звучи съвсем на място — мрачно предложи Ринсуинд. Устните на Керът шаваха, докато разнищваше израза.
— „Ние, обречените на смърт…“ Останалото не го знам.
— Насърчава, та няма накъде повече — увери го Ринсуинд. — Блика направо от сърцето.
— Чудесно. Благодарен съм ти. Веднага ще се заема — обеща Керът. Ринсуинд въздъхна.
— Ти се вълнуваш, а? И то искрено.
— Истинско предизвикателство е да се отправиш натам, където още никой не е отивал. — Грешиш! Отправяме се натам, откъдето никой още не се е върнал. — Ринсуинд се подвоуми. — Е, освен мен. Но аз не пропаднах надалеч и… някак се стоварих обратно върху Диска.
— Разказаха ми за това. И какво видя?
— Целият дотогавашен живот мина в миг пред очите ми.
— Вероятно този път ще видим нещо по-интересно.
Ринсуинд се вторачи сърдито в Керът, който отново се съсредоточи в шиенето. Всичко в човека пред него беше спретнато и делово. Изглежда се миеше старателно. Освен това според Ринсуинд беше неизлечим идиот само с бръмбари между ушите си. Но неизлечимите идиоти не пускат такива лафове.
— Ще взема иконограф и много бои за духчето — добави Керът. — Нали знаеш, че магьосниците искат да правим какви ли не наблюдения. Такава възможност се падала веднъж в живота.
— Няма да се сприятелим с теб, както виждам — призна си Ринсуинд.
— Известно ли ти е какво всъщност иска Сребърната орда?
— Пиене, съкровища и жени. Мисля обаче, че от известно време може да не държат толкова на третото.
— Но нима не са имали всичко това и досега?
Ринсуинд кимна. Ето какво ги озадачаваше. Ордата бе имала всичко. Поне онова, което може да се купи с пари, а понеже в Уравновесяващия континент пари не липсваха, значи са разполагали наистина с всичко.
Хрумна му, че когато вече си имал всичко, значи не ти предстои нищо.
Мразовитата зелена светлина в долината се отразяваше от надвисналия лед на централния връх. Преливаше се като вода. А през нея с мърморене и заяждания напредваше Сребърната орда.