— Като разходка е — насърчи го Уили Момъка.
— Ама проблемът ми не е в краката — възрази Злия Хари. — С тях си нямам разправии. Не се погаждам с мозъка си.
— Помага, ако си представиш, че земята е зад теб — подсказа Уили Момъка.
— Не помага — отрече Злия Хари.
Планината си имаше чудатост — щом човек стъпеше на нея, посоката се превръщаше във въпрос на личен избор. Иначе казано, гравитацията тук се определяше от свободната воля. Оставаше под подметките, независимо накъде се накланяха краката.
Злия Хари се чудеше защо влияе така само на него. Никой от Ордата не се стряскаше. Ужасната инвалидна количка на Хамиш Бесния препускаше весело в посока, която до този момент според Хари трябваше да е отвесна. Допускаше, че вероятно причината е в интелектуалното превъзходство на повелителите на мрака над героите. Все пак са необходими работещи мозъчни клетки, за да пресметнеш заплатите на подчинените ти злодеи, ако ще да са само петима-шестима. А в момента мозъчните клетки на Злия Хари го увещаваха да гледа право напред и да вярва, че наистина се разхожда по широк рид, и в никакъв случай да не се озърта, дори да не помисля за това, защото зад него има… гнгъ… гнгъ…
— Дръж се! — прихвана го Уили Момъка. — Вслушвай се в ходилата си. Те знаят какво вършат.
За ужас на Хари тъкмо в този миг Коен реши да се обърне.
— Ей, каква гледка! Оттука виждам всяка къща!
— О, не, моля те — не! — замънка Злия Хари, хвърли се по корем и прегърна планината.
— Страхотия, нали? — съгласи се Тръкъл. — Като видиш как всички тия морета все едно са увиснали над тебе… А бе, какво му става на Хари?
— Малко му призля — замаза положението Вена.
Коен се изненада, че менестрелът приемаше обстановката съвсем нормално.
— Израснал съм в планините — обясни младежът. — Там се свиква с височините.
— Ходил съм на всяко местенце, дето се вижда оттука — оглеждаше света Коен. — И там съм бил… и ей там… няма кътче, дето не съм се отбивал…
Менестрелът го огледа от главата до петите и като че започна да проумява.
„Знам защо го правиш. Слава на класическото образование! Как звучеше онзи цитат?“
— „И Карелинус зарида, защото не останаха му светове да завоюва.“
— Кой е тоя тип? И преди спомена името му — сети се Коен.
— Не си ли чувал за император Карелинус?
— Тцъ.
— Но… по-велик завоевател от него не е имало! Империята му се е простирала върху целия Диск! С изключение на Уравновесяващия континент и Четирите хикса, разбира се.
— Не го виня за туй. На единия няма да ти поднесат свястна бира и срещу молби, и срещу пари, а до другия се стига адски трудно.
— Както и да е, според преданията, щом излязъл на брега в Мунтаб, той се изправил пред вълните и заплакал. Един философ го уверил, че някъде има още светове, но никога няма да ги завладее. Ъ-ъ… това малко ми напомня за вас.
Коен повървя смълчан до певеца.
— Ъхъ — потвърди накрая. — Ясно ми е защо си го мислиш. Но не съм лигльо като него, личи си от пръв поглед.
— Остават — съобщи Пондър Стибънс — дванадесет часа до предстартовото обратно отброяване.
Настанилата се по палубата публика го гледаше с будно и любезно недоумение.
— Това означава — продължи Пондър, — че летящата машина ще мине над ръба на Диска утре малко преди зазоряване.
Всички погледнаха към Леонард, който наблюдаваше някаква чайка.
— Господин Да Куирм? — подкани го лорд Ветинари.
— Какво? О, да. — Леонард примига. — Да. Устройството ще бъде готово, макар че имам проблеми с тоалетната.
Лекторът по съвременни руни порови в широките джобове на робата си.
— Ох, къде ли се дяна, май си носех едно шишенце… и на мен морето ми действа така…
— По-скоро говорех за проблеми, свързани с разредения въздух и слабото притегляне — спря го Леонард. — За тях е споменавал и оцелелият от „Мария Песто“. Но днес следобед вече съм уверен, че ще създам тоалетна, която използва разредения въздух, за да постигне ефекта, обикновено свързван с нормалното притегляне. Ще използвам леко засмукване.
Пондър кимна. Беше много схватлив, опреше ли до детайли на механизми, и веднага си нарисува мислена скица. Сега предпочиташе да си има и мислена гумичка за триене на такива скици.
— Ъ-ъ… добре — смотолеви той. — Повечето кораби ще изостанат от шлепа през нощта. Дори при вятър, поддържан от магия, не смеем да доближим Ръба на по-малко от петдесет километра. Иначе теченията ще ни понесат и ще ни изхвърлят от Ръба.