Ринсуинд, който се бе провесил начумерен през борда и зяпаше водата, се озърна, щом чу тези думи.
— На какво разстояние сме от остров Крул?
— А, онзи остров ли? На няколкостотин километра — пресметна Пондър. — Трябва да стоим настрана от тамошните пирати.
— Значи… ще налетим върху Обиколната ограда, така ли?
Формално погледнато, възцари се пълна тишина, макар и наситена с нечутия шум на усилено мислене. Всеки беше зает да съчинява причина защо не е могло да се очаква точно от него да предвиди това, като изтъкне и защо всички останали са били длъжни да проявят прозорливост. Обиколната ограда беше най-голямото съоръжение, изграждано някога — заемаше почти една трета от световната окръжност. На големия остров Крул цяла цивилизация се препитаваше с това, което прибираше от Оградата. Хранеха се с изобилие от сурова риба и тяхната неприязън към останалия свят другите си обясняваха с вечното им лошо храносмилане.
В креслото си лорд Ветинари се ухили ехидно.
— Да, несъмнено — промълви той. — Простира се на няколко хиляди километра, както ме осведомиха. Но доколкото знам, жителите на Крул вече не поробват пленените моряци. Просто им съдират кожите от гърба с таксите си за спасяване на кораби в беда.
— Няколко огнени кълба… и от гадната измишльотина нищичко няма да остане — обеща Ридкъли.
— Но за да я унищожите, трябва да се намирате съвсем близо до нея — напомни Патрицият. — Тоест ще премахнете единственото нещо, което ще ви задържи да не паднете от Ръба. Твърде заплетен проблем, господа.
— Вълшебно килимче — заяви Ридкъли. — Много подходящо е в случая. Имаме едно в…
— Не и толкова близо до ръба, сър — унило го прекъсна Пондър. — Тавмичното поле е съвсем слабо, а въздушните течения са извънредно силни.
Чу се хрускаво шумолене — беше обърнат поредният лист върху голямата чертожна дъска.
— О, да — промърмори Леонард по-скоро на себе си.
— Моля? — погледна го Патрицият.
— Милорд, веднъж изобретих простичко средство за унищожаване на цели флотилии. Само като упражнение за ума, разбира се.
— Но с номерирани части и указания за употреба, нали? — уточни Ветинари.
— Ами да, милорд. Естествено. Иначе не би било никакво упражнение. И съм убеден, че с помощта на тези познавачи на магиите ще успеем да го приспособим за конкретните ни нужди.
Леонард им се усмихна лъчезарно. Те се вторачиха в рисунката. Хора скачаха от пламтящи кораби в кипнало море.
— Значи това ви е хобито, а? — изсумтя Деканът.
— О, да. Изобщо няма практическо приложение.
— Но не би ли могъл някой да го осъществи? — настоя Лекторът по съвременни руни. — Вие едва ли не слагате лепилото и ваденките в комплекта!
— Осмелявам се да предположа, че има и такива хора — стеснително изрече Леонард. — Но в същото време съм уверен, че властите биха прекратили заниманията им, преди да стигнат твърде далеч.
Вероятно дори Леонард да Куирм с цялата си гениалност не би успял да пренесе върху платното усмивката, която плъзна по лицето на лорд Ветинари.
С изключително внимание, защото дори не биха успели да осъзнаят, че са ги изпуснали, студентите и чираците нагласяха клетките с дракони под задната част на летящата машина.
Случваше се някой дракон да хлъцне. И тогава всички наоколо освен един човек се смръзваха. Изключението беше Ринсуинд, който в този момент клечеше зад купчина греди на много метри оттам.
Всички са преяли със специалната смеска на Леонард и ще са много кротки през следващите четири-пет часа — обеща Пондър и за трети път го измъкна от скривалището. — На драконите от първите две степени храната бе дадена във внимателно изчислени моменти, първите би трябвало да са в настроение за бълване на огън тъкмо когато се озовете над Ръба.
— Ами ако се забавим?
Пондър обмисли задълбочено хипотезата.
— Каквото и да правите, недейте да се забавяте — посъветва го накрая.
— Благодаря.
— II онези, които ще вземете със себе си в полета, може би ще имат нужда от хранене. Натоварихме смес от нафта, минерално масло и антрацитен прах.
— С която аз ще храня драконите.
— Да.
— В този дървен кораб, който ще бъде много, много нависоко?
— Е, да, от определена гледна точка.
— Хайде да разгледаме по-подробно тази гледна точка.
— Най-точно казано, няма да има никакво „долу“. Поне в буквалния смисъл. Ъ-ъ… Може да се каже, че ще се движите твърде бързо и няма да се задържите на никое място достатъчно дълго, за да паднете надолу. — Погледът на Пондър търсеше поне намек за просветление в очите на Ринсуинд. — С други думи, ще падате постоянно, без да се ударите в земята.