— Нали казахте, че можете да го намерите с това? — подхвърли Ветинари на Архиканцлера.
Пондър Стибънс се обърна към тях.
— Нямаме ли някоя вещ, която му е принадлежала? Нещо лично, което да е захвърлил? Бихме могли да го пъхнем в морфичния резонатор, него да свържем с омнископа и той веднага ще го засече.
— А какво стана с магическите кръгове и капещите свещи? — недоумяваше лорд Ветинари.
— Сър, те са за случаите, когато не бързаме — обясни Пондър.
— Опасявам се, че Коен Варварина не е прочут с навика да захвърля разни вещи — отбеляза Патрицият. — След него по-скоро остават трупове. Известно ни е само, че се е запътил към Кори Селести.
— Планината, разположена в Главината на света ли? Но с каква цел, сър?
— Надявах се, че вие ще ме осведомите, господин Стибънс. Именно затова съм тук. Библиотекарят пак мина покрай тях с нов товар книги. Друга типична реакция на магьосниците при сблъсък с ново и дори уникално положение беше надничането в библиотеките, за да проверят дали не се е случвало и преди. Лорд Ветинари смяташе, че подобни навици сериозно повишават шансовете за оцеляване. Защото при опасност по цял ден си кротуваш в сграда с извънредно дебели стени.
Отново погледна листчето в ръката си. Защо ли хората са такива тъпанари! Едно изречение прикова вниманието му: „Той твърди, че последният герой е длъжен да върне онова, което първият герой е откраднал.“
Разбира се, всички знаеха какво е откраднал първият герой.
Боговете си играят с човешките съдби. Очевидно е, че тези игри не са сложни, защото на боговете им липсва търпение.
А хитруването си е неразделна част от играта. Освен това боговете играят безмилостно. Защото загубата на всички вярващи за един бог е краят. Но оцелелият вярващ носи почести и допълнителна вяра. И който победи с най-много вярващи, продължава живота си.
Естествено сред вярващите може да има и други богове. Те вярват във вярата.
Винаги имаше започнати игри в Дънманифестин, божествената обител, разположена върху Кори Селести. Погледната отвън, тя приличаше на пренаселен град3. Не всички богове живееха тук, защото мнозина от тях бяха свързани с определена страна, а по-незначителните божества — дори с определено дърво. Все пак това беше представителният им адрес. На това място окачаха своя метафизичен еквивалент на лъскавата месингова табела. Досущ като онези малки спретнати здания из най-тузарските квартали на големите градове — съдейки по табелите, всяко успява да побере поне сто и петдесет адвокати и счетоводители. Човек започва да се пита дали не ги слагат натъпкани по рафтове.
Твърде домашният вид на този град се дължеше на факта, че както хората се влияят от боговете, така и боговете се влияят от хората.
Повечето божества имаха човешки образ и подобие. Общо взето, хората не се отличават с развито въображение. Дори Офлър, Богът-крокодил, имаше само крокодилска глава. Помолете някого да си представи бог-животно и почти всеки път ще ви пробутат идеята за някакъв тип с отвратителна маска на главата. Човечеството е постигнало далеч повече в измислянето на демони, затова толкова са се развъдили напоследък.
Над световния кръг боговете продължават игрите си. И понякога забравят какво би станало, ако някоя пешка стигне от единия край на дъската до другия.
Мина малко време, докато мълвата плъзне из града, но скоро предводителите на по-влиятелните гилдии забързаха към Университета на групички от по двама-трима.
После и посланиците научиха новината. Навсякъде в града високите семафорни кули прекъснаха нескончаемата си задача да показват пазарни цени в останалия свят, изпратиха сигнал да бъдат освободени линиите за спешен трафик с най-висок приоритет и после известиха кратката прокоба на канцеларии и замъци по целия континент.
Беше кодирана, разбира се. Ако си научил новината за края на света, не би искал всеки друг да я узнае, нали?
Лорд Ветинари огледа седящите около масата. Много неща се бяха случили през последните часове.
— Ако ми позволите да обобщя, дами и господа… — подхвана той и гълчавата наоколо замря. — Според властите в Хунхун, столицата на Ахатовата империя, император Чингиз Коен, до неотдавна познат в света като Коен Варварина, вече е доближил обителта на боговете и носи устройство със значителна разрушителна мощ. Както се оказва, той има намерението — цитирам собствените му думи — „да върне откраднатото“. Накратко, молят ни да го възпрем.
— Защо пък ние? — обади се господин Богис, предводител на Гилдията на крадците. — Не е наш император!
3
Не са много религиите, които определят точно размерите на Небесата, но на планетата Земя в Откровението на Йоан (21 :16) те са описани като куб със страна 12 000 стадии. Тоест нищо и никакви 150 000 000 000 кубически километра. Дори да допуснем, че ангелите и останалият обслужващ персонал заемат поне две трети от този обем, остават към трийсетина хиляди кубически метра за всеки попаднал там човек. И то ако предположим, че вътре пускат всяко същество, което бихме могли да наречем „човек“, при условие че общият брой на хората надхвърли хилядократно живелите досега. Такова щедро разпределение на жизненото пространство подсказва, че там приемат и някои извънземни раси или — о, щастие! — не гонят домашните любимци.