Но Ринсуинд все пак се огледа и забеляза, че сред бурята от бели прашинки в счупения омнископ някой показва картонче, на което бе написано ПОДДЪРЖАЙТЕ ВРЪЗКА.
Пондър завъртя глава.
— Благодаря ви, Архиканцлер, прекалено съм зает, за да се нуждая от вашата помощ.
— Но ще има ли полза от това?
— Трябва да има. Шансът е едно на милион.
— О, тогава няма за какво да се притесняваме. Шансовете едно на милион се сбъдват винаги.
— Да, сър. Следователно ми остава само да пресметна дали има достатъчно въздух извън кораба, за да борави Леонард с управлението, или колко дракона са необходими да бълват огън и за колко секунди, или ще им стигне ли мощността да излетят отново. Предполагам, че корабът се движи горе-долу с подходяща скорост, обаче не знам колко огън ще остане в драконите, нямам представа върху каква повърхност ще кацнат или какво ще заварят там. Мога да приспособя няколко заклинания, но те изобщо не са били предназначени за такива цели.
— Добре се справяш — насърчи го Ридкъли.
— С какво да ти помогнем? — обади се Деканът. Пондър огледа отчаяно останалите магьосници. Как би постъпил лорд Ветинари на неговото място?
— Ами да — потвърди оживено. — Ще бъдете ли така любезни да си намерите свободна каюта и да съставите списък с различните начини, по които бих могъл да реша проблема? А аз само ще си поседя тук и ще поумувам над някои идеи.
— Ей така ми харесваш — похвали го Деканът. -Момчето е благоразумно и се възползва от мъдростта на по-старшите от него.
Патрицият се усмихна мимолетно на Пондър, докато всички излизаха.
И във внезапно настъпилата тишина Пондър се зае да… поумува. Позяпа планетариума, обиколи го, увеличи някои части, взря се в тях, прегледа бележките си за драконовата мощност в полет, вторачи се в модела на «Хвърчилото» и прекара много време в съсредоточено наблюдаване на тавана.
Този метод не беше типичен за магьосниците. У тях обикновено възникваха желания, за които измисляха словесна форма. Магьосниците не си хабяха усилията да изучават Вселената. Нима можеха да очакват смислена приказка от камъните, дърветата и облаците? По тях дори нямаше нищо написано.
Пондър провери надрасканите по страниците числа. Тези изчисления приличаха на перце, задържащо се върху сапунен мехур, който не съществува.
Затова се престраши да налучка.
В «Хвърчилото» подложиха положението на «обсъждане». По този начин хората, които не знаят нищо, се събират, за да споделят невежеството си.
— Не можем ли да задържаме дишането си през една четвърт от времето? — предложи Керът.
— Не. За жалост човек не диша така — отвърна Леонард.
— А защо не престанем да говорим? — сети се Ринсуинд.
— Ууук — посочи Библиотекарят към мътния екран на омнископа.
Някой показваше ново картонче. Огромните букви едва се различаваха — ЕТО КАКВО ЩЕ НАПРАВИТЕ.
Леонард докопа молив и започна да преписва в ъгъла на листа, на който бе нарисувал машина за подкопаване на крепостни стени.
След пет минути остави молива.
Забележително. Той иска да променим посоката на «Хвърчилото» и да ускорим движението.
— Накъде?
— Не казва. Аха. Иска да полетим право към слънцето.
Леонард ги озари с една от сияйните си усмивки, но срещна празния поглед на три чифта очи.
— Това ще означава един-два дракона да се включат за няколко секунди, за да ни завъртят, а после…
— Слънцето — смънка Ринсуинд.
— Горещо е — добави Керът.
— О, да, уверен съм, че всички много се радваме на този факт — промърмори Леонард докато разгъваше чертеж на «Хвърчилото».
— Ууук!
— Моля?
— Той каза: «А този кораб е направен от дърво!» — преведе Ринсуинд.
— Само с няколко звука ли?
— Изразява се много лаконично! Виж какво, Стибънс несъмнено е сбъркал. Не бих се доверил на магьосник да ме упъти и към отсрещната стена на най-тясната стаичка!
— Той обаче ми се стори младеж с много светъл ум — поколеба се Керът.
— И ти ще светнеш, ако това чудо се блъсне в слънцето — увери го Ринсуинд. — Направо ще пламнеш.
— Бихме могли да насочим «Хвърчилото», ако внимателно боравим с огледалата на левия и десния борд — замислено проточи Леонард. -Отначало ще има малко проби и грешки…
— Аха, овладяхме и това умение. — Леонард обърна малък пясъчен часовник. — А сега с всички дракони за две минути…
— Ссигурно сскоро щще нни ккаже ккакво сследва? — кресна Керът, а зад тях всичко дрънчеше и скрибуцаше.
— Ггосподин Сстибънс се оппира нна ддве ххиляди ггодини унниверситетска ттрадиция! — провикна се и Леонард в шумотевицата.