— Ти си, нали? — заръмжа певецът. — Ти си Нуган, нали?
Нисичкото божество отстъпи една крачка, но допусна грешката да се перчи.
— Замълчи, простосмъртни!
— Ах, ти, гаден… гаден… Петнадесет години! Петнадесет проклети години, преди да опитам чесън! А по селата жреците ставаха най-рано от всички, за да докопат първи гъбите! Знаеш ли колко струваше мъничка плочка шоколад в нашия град и какво правеха на хората, ако ги хванеха с нея в ръка?
Менестрелът се провря през Ордата, пристъпи към отдръпващия се бог и вдигна лирата като тояга.
— Ще те поразя с мълния! — изписука Нуган, вдигнал ръце пред лицето си.
— Не можеш! Не и тук! Това ви е по силите само в света! Тук умеете само да подлъгвате и да мамите! И да плашите\ Че какво друго са молитвите… Наплашените хора искат да се сприятелят с грубияна, който ги тормози! Толкова храмове са построили… а ти си само някакъв дребен…
Коен благо отпусна ръка на рамото му.
— Добре го подреди, момко. На място речено. Ама е време да си ходиш.
— Броколи — промърмори Офлър на Суиво, Бог на обработената дървесина. — Аз им жабраняваш броколи е по-бежопашно.
— Аз съм забранил практикуването на панупунитопластията — сподели Суиво. — Това пък какво е?
— Де да знам, ама поне им развалих спокойствието.
— Нека го прасна само веднъж!… — разкрещя се певецът.
— Чуй ме, синко, чуй ме — увещаваше го Коен и едва го задържаше на място. — Можеш да правиш по-хубави неща с тая лира, вместо да я потрошиш в нечия чутура, нали? Няколко куплетчета… и да се чудиш как остават в ума. Слушай ме, бе, не чуваш ли какво ти думам?…
Имам си меч, и то свестен, ама гадното сечиво може само да ти опази животеца. Пък песента може да направи някого безсмъртен. И за добро, и за лошо!
Менестрелът се поуспокои. Нуган се скри зад неколцина други богове.
— Той само ще почака да изляза през портата… — изпъшка певецът.
— Ами, много ще е зает! Тръкъл, натисни го туй бутало!
— А, да, вашият прословут фойерверк — спомни си Слепия Йо. — Но, драги ми смъртен човече, огънят не може да навреди на боговете…
— Е, зависи — подхвърли Коен. — Щото след някоя и друга минутка върхът на тая планина ще мяза на вулкан. И целият свят ще го види. Чудя се дали от днес нататък ще вярват в боговете…
— Ха! — прихна Провидението, но неколцина от по-схватливите божества внезапно се замислиха дълбоко.
— Бездруго — продължи Коен — е все едно дали някой ще убие боговете. Важното е, че се опитва. Следващият ще се опита по-упорито.
— Единственото, което ще се случи, е вашата гибел — увери го Провидението, а умислените богове се отдалечаваха полека.
— Че какво имаме да губим? — троснато отвърна Уили Момъка. — И без туй ще си умрем. Готови сме да умрем.
— Винаги сме били готови да умрем — добави Калеб Изкормвача.
— Затуй живяхме толкоз дълго — заяви Уили Момъка.
— Но… защо сте толкова ядосани? — недоумяваше Слепия Йо. — Живяхте дълго и интересно, а великият кръговрат на природата…
— Великият кръговрат на природата да ми яде набедрената превръзка! — сопна се Хамиш Бесния.
— Малцина ще се престрашат да я опитат — вметна Коен. — Не ме бива много да боравя с думи, ама… Вършим туй, щото неминуемо ще умрем, ясно? И щото един тип стигнал до края на света, видял още не знам си колко светове и се разревал, като се сетил, че има само един живот. Толкоз грамадна Вселена и толкоз малко време. Тъй не е редно…
Но боговете се озъртаха в друга посока.
Крилете се отчупиха. Корпусът се стовари с трясък на паважа и се плъзна напред.
— Сега му е времето да се паникьосаме — отсъди Ринсуинд. Пострадалото „Хвърчило“ чегърташе по каменните плочи и миризмата на прегоряло дърво се засилваше. Бледа ръка се пресегна през рамото на Ринсуинд.
— За предпочитане е — уведоми ги Леонард — да се хванете за нещо. Дръпна малка ръчка с надпис „Икчарипс“.
И „Хвърчилото“ спря. Много внезапно. Боговете погледнаха надолу.
В чудноватата дървена птица се отвори люк. Падна и се търкулна настрана. Боговете видяха как някой излезе. Почти по всичко приличаше на герой, но беше прекален чистник за тази роля. Огледа се, свали шлема от главата си и отдаде чест.
— Добър ден на всички всемогъщи. Моля да ме извините, ще се постарая да не ви отнема много време. Възползвам се от възможността да заявя от името на всички обитатели на Диска, че вие тук си вършите чудесно работата.
Особнякът закрачи уверено към Ордата, подминавайки стъписаните богове, и спря пред Коен. — Вие ли сте Коен Варварина?
— Че на тебе какво ти пука? — сряза го озадаченият Коен.