Викарият постави очилата отново на носа си, вперил проницателния си син поглед в лицето на младата жена.
— Как научи толкова много за него само за една среща?
— Ако го беше видял как преценява конете, набелязвайки целите си без да мигне, нито пък да допуска нещо друго освен пълна победа, би разбрал какво имам предвид, като казвам „хладнокръвие“.
— А проницателността? А състраданието?
Настъпи неловко мълчание, после Дафни каза:
— Татко ме разкритикува публично. Мистър Торнтън явно усети смущението ми и целенасочено ме спаси от онова, което най-вероятно щеше да се превърне в поредния неприятен епизод.
— Права си. Това е едновременно доказателство и за проницателност, и за добрина. — Чеймбърс предпочете да не обсъжда повече тази случка, тъй като знаеше колко мъчителни бяха за Дафни гневните пристъпи на баща й. Освен това вниманието му бе привлечено от по-интересна тема и възнамеряваше да се насочи към нея, разбира се, възможно най-деликатно. Привидно отдал вниманието си напълно на навиването на ръкавите си, той попита:
— Как изглежда този Пиърс Торнтън?
Младата жена нави кичур коса около пръста си, а пред погледа й се появи мъжът, който не излизаше от мислите й от вчера.
— Той е висок и тъмнокос, с непроницаем вид, сякаш иска да те предупреди, че няма да позволи на никого да премине отвъд позволената от него граница. Определено хубостта му не би могла да се нарече класическа. Чертите на лицето му са сурови, строги, изражението му е почти затворено. Чувствам, че е трябвало да се бори за нещо. Откривам го и в погледа му. Очите му имат най-тъмния зелен цвят, който съм виждала, почти като на гора посред нощ. Но под тази привидна грубост…
— Се крие сърце на светец, несъмнено — засмя се Чеймбърс. — Съществува ли човек, в който да не откриеш нещо добро, Кокиче?
Образът на Пиърс Торнтън изчезна и бе заместен в същия миг от грозния отговор на въпроса на викария.
„Дафни, пак ли си раздавала подаяния на онези безполезни хлапета?“
„Не, татко.“
„Тогава защо лорд Уебърлинг те е видял в двора на енорийската църква с оня проклет свещеник?“
„Викарият ми е приятел, татко. Аз само…“
„Гледай да не открия, че отново си нарушила заповедите ми, дъще. Защото само ако науча, че си дала дори един шилинг от парите ми на онази паплач, наказанието ти ще бъде изключително сурово. Разбра ли какво ти казах, дъще?“
„Да, татко. Но аз…“
„Може би трябва да ти дам пример какво точно имам предвид. Тогава вероятно ще започнеш да мислиш по два пъти, преди да отидеш да прахосваш времето си — и моите пари — за безплодните каузи на викария.“
Дори сега Дафни потрепна и усети ударите на баща си така ясно, както ги бе изпитала наяве седмица по-рано.
Съществувал ли човек, в когото да не може да открие нещо добро?
— Да — прошепна младата жена, а в гърлото й заседна буца. — Господ да ми прости, но — да.
Чеймбърс се приближи до нея и взе ръцете й в своите.
— Не се измъчвай, Дафни. В някои хора доброто е скрито толкова дълбоко в тях, че понякога човек трябва да копае цял живот, за да го открие. И не е нужно да искаш прошка, тъй като въпреки всичко вярата ти е непокътната и ти все така се опитваш да видиш доброто в Харуик. — И той я целуна по челото. — Ела. Да тръгваме към училището. По пътя ще можеш да ми разкажеш всичко за този загадъчен мистър Торнтън. А аз пък ще те зарадвам с последните новини от твоя Бандит на тенекиената чаша.
В миг всичко друго бе забравено.
— Казвай — възкликна младата жена, като едва не подскочи от вълнение. — Какво е направил този път бандитът?
Последва сърдечен смях.
— Така си и мислех, че това веднага ще отвлече вниманието ти от всичко друго. Но, имай предвид, засега информацията ми почива единствено върху слухове.
— Знам, винаги е така. Но в крайна сметка всички тези приказки се оказват верни, а всеки един от подвизите на бандита без изключение се описва на страниците на „Таймс“ ден след ден. Така че, кажи ми, господин викарий, чие имение е нападнал този път? През кой прозорец е влязъл? Какви бижута е взел? Колко са стрували откраднатите скъпоценни камъни? Коя от скъпоценностите, които отмъкна преди четири нощи от дома на граф Гантри е оставил? Кой приют е облагодетелстван този път от кражбата?
Чеймбърс отметна назад глава и се засмя.
— Вдигай кошницата, Кокиче. Аз пък ще взема книгите, които съм събрал за училището и можем да потегляме. Ще направя всичко възможно да отговоря на многобройните ти въпроси по пътя.