— Дафни? — Сара надникна през вратата и погледът й се примеси с тревога, когато видя къде бе застанала приятелката й. — Има ли някакъв проблем с Алисън?
— Не — успокои я младата жена. — Всъщност дъщеря ти е единствената в тази стая, която прояви готовност да сътрудничи. Моите двама палавници очевидно не мислят да заспиват.
Сара се засмя на глас. Самотната и нещастна млада жена бе изчезнала завинаги.
— Къде е Пиърс? Той обикновено рядко се отделя от близнаците. Да не би да е отишъл да нагледа новото училище? — вдигна шеговито вежди тя. — Мис Редмънд трябва да е съсипана от продължителната им раздяла.
— Сигурна съм, че е съсипана от този факт — подхвана шегата Дафни. — За нещастие мис Редмънд ще трябва да свикне да вижда по-рядко мъжа ми, особено сега, след като строежът е привършен. В крайна сметка нейните прелести, колкото и големи да са, не могат да се конкурират с тези три бебета тук — въздъхна търпеливо тя. — Не, Пиърс отиде да донесе днешните си покупки. Трябва да се върне всеки момент.
В същия миг вратата на детската се отвори и после се затвори с ритник.
— О, Сара, добре е, че ти също си тук. — Пиърс все още криеше ръце зад гърба си. — Донесъл съм подаръци за нашите дъщери, но те включват също така и вас двете с Дафни. — Забелязал озадаченото им изражение, той обясни развълнувано. — Измина повече от десетилетие от срещата ви в приюта — две толкова различни и същевременно толкова еднакви момиченца. Тогава и двете не сте и предполагали, че един ден ще прекрачите света, който ви разделя, за да станете приятелки. Благодарение на вашата смелост, нашите дъщери започват живота си като равни, без предразсъдъците и ограниченията от миналото. А сега, за да отбележим това начало… — Младият мъж извади ръцете си иззад гърба и ги протегна напред. — Във всяка от тях държеше по една кукла, и двете съвсем еднакви, със златни коси, огромни сини очи и ярко розови атлазени рокли. — За Алисън и Джулиет — обяви той и подаде куклите на майките на момиченцата. — За двете прекрасни жени, които ги дариха с живот.
— Жестът ти да ни подариш тези кукли беше наистина много красив — каза същата вечер Дафни, когато вече бяха в спалнята си.
Тя разкопча роклята си, отметна коси и погледна крадешком към съпруга си, който се настани да чете „Таймс“ — вечерният му ритуал, откакто раждането на близнаците го бе обрекло на принудително ергенство. Младата жена се опита да прикрие както усмивката, така и възбудата си.
— Изключително героично. Благодаря ти.
— Няма защо — смръщи вежди Пиърс, като умишлено разтвори вестника, за да прикрие от погледа си Дафни и нощницата, която разкриваше прекалено голяма част от прелестите на собственичката си. — Кажи ми, когато си в леглото. Трудно ми е да те гледам разсъблечена и да не мога да те имам.
— Добре тогава. — Младата жена безгрижно се шмугна в леглото и изгаси лампата. — Легнах си.
— Досетих се.
— В стаята е тъмно като в рог, Пиърс. Не би могъл да четеш.
— Това е без значение. — Пауза. — Защо, по дяволите, си облякла тази прозрачна нощница?
Дафни се надигна на лакът.
— Защото дойде краят на безконечното ни чакане.
— Какво каза? — скокна на крака Пиърс.
— Ела в леглото и ще ти покажа.
Той вече се беше възбудил.
— Не е ли рано? — Но още докато питаше, той захвърли халата си и прекоси стаята.
— Не. Вече мина повече от месец и съм напълно здрава. — И тя се протегна и обгърна с ръце врата му.
— Боже, колко ми липсваше, Снежно пламъче — зарови устни той в ухаещата трапчинка на шията й.
— И ти — на мен. — Дафни потръпна и се отдаде на магията, която оказваше винаги върху й нейният съпруг. — Да видим дали инстинктите ти са така добри както преди — прошепна тя.
Усети вибрациите в гръдния му кош, предизвикани от смеха.
— Много добре, Снежно пламъче. — Пиърс повдигна глава и покри устата и тялото й със своите. — Обещавам да прекарам цялата нощ в тяхното усъвършенстване, ако кажеш, че е необходимо.
Два-три прекрасни часа по-късно Пиърс прегърна своята спяща съпруга, като намести и двамата под разбърканите завивки. Беше силно изтощен, но прекалено доволен, за да заспи, преливащ от щастие, каквото не бе предполагал, че съществува. Сърцето и душата му бяха спокойни, а тялото — задоволено след нощта, прекарана в обятията на Дафни. Вече беше и баща и скъпите му деца спяха в креватчетата си няколко врати по-нататък по коридора.