При тази мисъл кръвта му се смрази.
— Мистър Торнтън, направо сте се вторачил в мен.
Пиърс повдигна ъгълчето на устата си.
— Така ли? Колко грубиянско от моя страна. Обикновено не съм така непохватен, когато се сближавам с някого.
— Сближавате ли? И с кого се сближавате?
Той отново се наведе към нея.
— С вас.
— О, разбирам. — Тя облиза устните си и отново погледна крадешком към баща си. Отдъхна облекчено, щом видя, че той беше напълно погълнат от последното надбягване за деня. — Кажете, мистър Торнтън, винаги ли сте така директен?
— Да. А вие, миледи, винаги ли сте така наивна?
Тя се замисли над въпроса му.
— Да.
Пиърс се засмя от сърце.
— На колко години сте, Дафни?
Дори да бе забелязала интимния начин, към който се обърна към нея, тя не го показа.
— На двайсет.
— И как така, ако смея да запитам, още никой джентълмен не ви е завел пред олтара?
— Не знам, мистър Торнтън — отвърна с непресторено простодушие тя. — Предполагам на никой не съм се сторила достатъчно привлекателна, за да го направи.
Ако тонът й не беше толкова тържествен, младият мъж щеше да приеме отговора й като фалшива скромност.
— Искрено го вярвате, нали?
— Да. Макар че, честно казано, аз и не съм направила нищо, за да ги окуража.
— Разбирам. И защо?
— Поради много причини. — Още един бегъл поглед към баща й, който сияеше от щастие, тъй като бе спечелил солидна сума от последното надбягване. — Достатъчно е да кажа, че бях прекалено заета с други неща.
Пиърс забеляза ликуването на Трагмор с крайчеца на окото си.
— Прекалено заета, за да се занимавате със собствения си живот?
Дафни пребледня, щом чу тихичко произнесения въпрос на събеседника си.
— Напълно съм доволна от живота си, мистър Торнтън. Но въпреки това ви благодаря за съчувствието.
Пиърс мразеше отдавна Трагмор, но ужаса, който видя върху лицето на дъщеря му, утрои неприязънта му към него. С видимо усилие той укроти емоциите си и се облегна назад.
— Страхувам се, че пропуснахме част от…
В този момент маркизът се изправи.
— Вече трябва да си тръгваме. — Това бе заповед, не молба.
Дафни и майка й се изправиха на секундата. Пиърс бавно ги последва.
— Струва ми се, че първо трябва да вземем печалбите си.
— Ъ-ъ, да, трябва.
Младият мъж се обърна към маркизата.
— Двамата със съпруга ви ще уредим сметките си и ще кажем на кочияша да докара вашата карета. В случай, че не се видим после, благодаря ви за гостоприемството, миледи.
— Няма защо, сър.
— Лейди Дафни. — Пиърс се поклони. — Бяхте много приятна компаньонка, да не говорим за точните ви предвиждания при залаганията. Беше истинско удоволствие да гледам с вас конните надбягвания.
— Както и на мен — с вас, мистър Торнтън. — Усмивката на младата жена бе искрена, но погледът й за кой ли път отскочи към лицето на баща й.
Пиърс едва изчака двамата с маркиза да се отдалечат от дамите достатъчно, за да не ги чуят.
— Какъв късмет имаше, че последното надбягване в крайна сметка завърши така. Всъщност не е нужно да ходиш за печалбите си. Те ми принадлежат.
— Какво? — спря се рязко спътникът му.
— Лихви, Трагмор, забрави ли? Дължиш ми доста.
— Проклето копе…
— По-внимателно — предупреди го тихо младият мъж, — или ще ме накараш да попитам как така един мъж, който всеки момент може да се озове на улицата, е в състояние да предложи на дъщеря си подобна скъпа огърлица.
Челото на маркиза се покри с пот.
— Това е евтино копие на…
— Напротив, перлите са съвсем истински. И много скъпи. Ако лейди Дафни притежаваше дори една черта от отвратителната ти природа, нямаше да се поколебая да сваля колието от шията й и да ги прибавя към другите си днешни печалби. Но за моя изненада и тя, и съпругата ти са очарователни. Така че, приеми перленото колие като подарък от мен за семейството ти. Изненадан ли си? Не бъди. Понякога дори аз имам сърце. Към онези, които го заслужават, искам да кажа. — Пиърс измъкна печелившия билет от ръцете на маркиза. — Това ще го взема. А ти върви за каретата си. Адвокатът ми ще се свърже с теб утре, за да ни уреди среща. Постарай се да направиш всичко както трябва, ако не искаш целият свят да разбере, че си останал без пари — усмихна се хапливо той. — Възползвай се от удобствата си. Докато имаш възможност.
2
Слънцето бавно се издигаше нагоре. Пейките в църквата все още тънеха в мрак, когато една самотна фигура се промъкна през дървената врата.
— Господин викарий, тук съм.
Думите отекнаха в притихналата църква и отвътре се показа Алфред Чеймбърс. Намести очилата си и поклати притеснено и същевременно — снизходително глава към енергичната млада жена, която бързаше към него по пътеката между редовете.