Плъха се покашля.
— Добре тогава. Повечето от вас имат имунитет и ни помогнаха да съберем безценна информация. Само двама от вас за момента се смятат за подходящи кандидати, но ще стигнем до това по-късно. Да преминем към списъка. Изброените по-долу не са с имунитет: Нют…
Нещо прободе Томас в сърцето. Той се наведе рязко и втренчи поглед в пода. Плъха извика още няколко имена, нито едно от които не бе познато на Томас, и той едва ги чу заради нарастващия шум в ушите и бръмченето в главата. Остана изненадан от собствената си реакция, не си бе давал сметка колко много значи за него Нют, докато не чу името му начело на списъка. Сетне си спомни нещо — по-рано Плъха бе казал, че контролните образци са като лепило, което слепва събраната информация, прави я разбираема и подлежаща на анализиране.
Лепилото. Нали така бяха нарекли Нют — татуировката, която и сега чернееше на кожата му като белег.
— Томи, стегни се.
Томас вдигна глава и видя, че Нют стои пред него, скръстил ръце и с измъчена усмивка на лицето.
— Да се стегна? Този сбръчканяк току-що заяви, че нямаш имунитет към изблика. Как можеш да…
— Не се страхувам от проклетия изблик, човече. Никога не съм вярвал, че ще доживея да стигна до това място — пък и едва ли ще го наречеш живот.
Томас не знаеше дали Нют говори сериозно, или просто се опитва да му вдъхне кураж. Но усмивката му го накара на свой ред да се усмихне.
— Щом нямаш нищо против бавно да губиш разсъдък, докато започнеш да се храниш с малки деца, предполагам, че няма да плачем за теб.
Никога досега не му се бе струвало, че говори по-фалшиво.
— Разбрано — отвърна Нют, ала усмивката изчезна от лицето му.
Томас едва сега насочи вниманието си към останалите в помещението. Един от езерните — хлапе на име Джаксън, когото не познаваше много добре — гледаше с изцъклен и невиждащ поглед към стената, друг се опитваше да скрие сълзите си. Едно от момичетата от група Б беше със зачервени, подпухнали очи, няколко нейни приятелки я бяха наобиколили и се опитваха да я утешат.
— Исках да приключим с това — заяви Плъха. — Най-вече за да ви кажа, да ви напомня, че смисълът на тази операция е да бъде открито лечение за болестта. Повечето от тези, които нямат имунитет, са в ранен стадий на изблика и съм уверен, че ще успеем да се погрижим за тях, преди болестта да напредне. Но изпитанията изискваха вашето участие.
— Ами ако не успеете да откриете лекарство? — попита Миньо.
Плъха не му обърна внимание. Той приближи едно от леглата, протегна се и положи ръка на металното устройство, което висеше от тавана.
— Това е нещо, с което много се гордеем — истинско постижение на медицинската и инженерната мисъл. Нарича се ретрактор и осъществява тази процедура. Поставя се върху лицето — но ви обещавам, че ще изглеждате все така красиви и Когато всичко приключи. От него ще се протегнат малки жички и ще проникнат в ушните ви канали. Оттам те ще извлекат машинките, поставени в мозъка ви. Нашите лекари и сестри ще ви дадат успокоително, за да можете да изтърпите процедурата.
Той млъкна и огледа помещението.
— Ще изпаднете в състояние, наподобяващо транс, и докато нервите ви се възстановяват, вашите спомени ще се върнат по начин, сходен на този при един процес, който в лабиринта наричахте Промяната. Но ви уверявам, няма да е толкова неприятно. Цялата процедура целеше да се стимулират определени модели на поведение в ума ви. Разполагаме с няколко помещения, подобни на това, и с цял екип лекари и сестри. Сигурен съм, че имате милион въпроси, но повечето от тях ще намерят отговори във вашите спомени, затова ще изчакаме да мине процедурата, преди да си поиграем на въпроси и отговори.
Плъха направи кратка пауза, преди да приключи:
— Дайте ми само няколко минути, за да се уверя, че медицинските екипи са готови. После ще ви отговоря на всички запитвания.
Той прекоси стаята, като шумолеше тихо с белите си панталони, и изчезна зад първата стоманена врата, като я затвори след себе си. Едва тогава в помещението избухнаха множество развълнувани гласове.
Тереза се приближи до Томас и Миньо се озова зад нея. Той се наведе, за да може да го чуе над общата глъчка.
— Вие двамата помните повече, отколкото всички останали. Тереза, никога не съм го пазил в тайна — не те харесвам. Но въпреки това бих искал да чуя какво мислиш.
Томас бе не по-малко любопитен да узнае мнението на Тереза. Една малка част от съзнанието му все още се надяваше да я чуе как говори срещу ЗЛО.