— Трябва да го направим — заяви тя и думите й не го изненадаха. Надеждата му умря завинаги. — Струва ми се, че така ще постъпим правилно. Трябва да си върнем спомените, за да знаем как да продължим нататък. И Да решим с какво да продължим.
Томас я гледаше все така объркан.
— Тереза, зная, че не си глупачка. Но освен това съм наясно, че обичаш ЗЛО. Не съм сигурен какво си намислила, но не бих приел решението ти.
— Аз също — присъедини се Миньо. — Човече, те могат да ни манипулират, да си играят с умовете ни! Как да сме сигурни, че ни връщат нашите спомени, а не ни набутват нечии други?
Тереза въздъхна.
— Вие двамата пропускате най-важното! Ако те могат да ни контролират, ако могат да правят каквото поискат с нас, защо им е целият този театър с правото на избор? Склонна съм да повярвам, че ще измъкнат от мозъците ни тъкмо тая джаджа, с която са ни контролирали.
— Никога не съм ти вярвал — озъби се Миньо и поклати глава. — Нито пък на тях. Аз съм с Томас.
— Ами Арис? — Нют бе мълчал досега и Томас не бе забелязал, че двамата с Пържитиган са се приближили. — Не казахте ли, че е бил с вас, преди да дойдете в лабиринта? Той какво мисли?
Томас огледа стаята и го откри да разговаря с няколко момичета от група Б. Навърташе се край тях, откакто Томас се бе появил, в което имаше логика — Арис бе преминал през лабиринтните изпитания с тази група. Но Томас не можеше да прости на момчето, че бе помогнало на Тереза в Обгорените земи, като го примами в онази кухина в планините и го накара да влезе вътре.
— Аз ще го попитам — обяви Тереза.
Томас и приятелите му я изпратиха с погледи, тя доближи другата група и си зашепна с тях.
— Мразя тази кокошка — рече накрая Миньо.
— Хайде де, не е чак толкова лоша — възрази Пържитиган.
Миньо завъртя очи.
— Ако тя реши да го прави, аз съм против.
— Аз също — присъедини се Нют. — Аз по всяка вероятност съм заразен с изблика, така че имам какво да губя в сравнение с повечето от останалите. Но въпреки това няма да се подлъжа на номерата им.
Томас вече бе взел решение.
— Нека само да чуем какво ще ни каже тя. Ето я — идва.
Разговорът й с Арис се оказа кратък.
— По-решителни са от нас. Те всички са за.
— Какво пък, значи е ясно — заяви Миньо. — Щом Арис и Тереза са за, аз съм против.
Томас не би могъл да го каже по-добре. Всички инстинкти му подсказваха, че Миньо е прав, но не бързаше да изрази мнението си на глас. Вместо това се взираше в лицето на Тереза. Тя се обърна и го погледна. Поглед, който познаваше добре. Тереза очакваше да застане до нея. Само че сега той изпитваше подозрение. Защо й е нужно да ги убеждава?
Томас продължи да я гледа безизразно, докато лицето на Тереза не помръкна.
— Както желаеш. — Тя поклати глава, обърна се и се отдалечи.
Въпреки всичко случило се, сърцето на Томас трепна, докато тя прекосяваше стаята.
— Ах, човече — обади се Пържитиган и го сръга с лакът. — Не можем да им позволим да лепят тия неща на лицата ни. Кълна се, да можех да се върна в кухничката ми в Чифлика, няма да има по-щастлив човек от мен!
— Забрави ли скръбниците? — попита Нют.
Пържитиган помисли, преди да отговори.
— Какво пък, те никога не са ми се пречкали в кухнята, нали?
— Да, но ще трябва да ти намерим ново място, където да готвиш — подхвърли Нют, улови Томас и Миньо за ръцете и ги дръпна настрани. — Наслушах се на глупави аргументи. Няма да легна на някое от тези легла.
Миньо се пресегна и го стисна за рамото.
— Нито пък аз.
— С вас съм — добави Томас. След това най-сетне даде израз на нещо, което бе набирало сила в него от седмици: — Ще се навъртаме наоколо и ще се преструваме, че играем тяхната игра. Но веднага щом се открие възможност, ще си пробием, ако трябва със сила, път навън.
7
Плъха се върна, преди Нют или Миньо да успеят да отговорят. От израженията на лицата им обаче Томас бе сигурен, че го подкрепят. Сто процента.
Още хора влязоха в стаята. Носеха свободни зелени комбинезони с изписано на гърдите „ЗЛО“. Томас изведнъж бе споходен от мисълта колко внимателно е изпипан всеки детайл от тази игра — този експеримент. Възможно ли бе названието на организацията от самото начало да е било една от променливите? Дума, която съдържа откровена заплаха, ала същевременно е наименование на организация, която уж се придържа към доброто. Вероятно бе само поредното сръчкване, за да видят как ще реагират умовете им. Какво ще почувстват.