Миньо заговори пръв:
— Може би трябва да се оставим на тия сбръчканяци. Нека правят каквото щат. Някой ден ще се съберем тримцата отново — охранени и щастливи.
Томас знаеше, че не мисли и една дума от казаното.
— Да, ти ще си намериш някое хубаво момиче, което работи тук, ще се установиш, ще се ожениш и ще имате деца. Докато накрая светът завърши в море от побъркани.
Миньо продължи нататък:
— Накрая ЗЛО ще се сдобие с жадувания модел и всички ще заживеем щастливо.
— Това не е смешно — тросна се Нют. — Дори да открият лек, ти сам видя какво е в Обгорените земи. Ще мине ужасно много време, докато светът се възстанови. Дори и да успее, никога няма да го видим с очите си.
Томас седеше, втренчил очи в пода.
— След всичко, което ни сториха, не мога да повярвам в каквото и да било. — Още не можеше да привикне с мисълта, че Нют — неговият приятел — е болен. Бяха му прочели смъртната присъда — заболял от неизлечима болест — просто за да видят как ще реагира.
— Онзи нещастник Джансън смята, че е предвидил всичко — поде Томас. — Вярва, че го прави заради по-голямото добро. Ще остави хората да мрат само за да може накрая да спаси някои от тях. Дори тези, които имат имунитет, едва ли ще оцелеят в един свят, в който деветдесет и девет процента са побъркани чудовища.
— Накъде биеш? — попита тихо Миньо.
— Натам, че преди да ми прочистят паметта, бях готов да приема подобни обяснения. Но вече не. — Единственото, което го ужасяваше сега, беше, че каквото и да си спомни, няма да промени вече решението си.
— Томи, в такъв случай да не пропиляваме шанса си — предложи Нют.
— Утре — добави Миньо. — Както можем — така и ще го направим.
Томас го изгледа продължително.
— Добре. Както можем — така ще го направим.
Нют се прозя и другите неусетно последваха примера му.
— В такъв случай най-добре да се наспим.
9
Близо час Томас се взираше в мрака, преди да заспи. А Когато най-сетне се унесе, сънищата му бяха изпълнени с кошмарни образи и спомени.
Жена, която седи от другата страна на масата и го гледа с усмивка. Тя вдига чаша с димяща напитка и отпива. Отново се усмихва. После казва:
— Изяж си зрънчото. Веднага. Бъди послушен.
Това е майка му, обичта й буквално блика от кожата и усмивката й. Не сваля очи от него, докато той дояжда и последната хапка, сетне взема купата и я отнася в мивката.
Ето че той седи на застлан с килим под и се опитва да построи огромен замък от кубчета. Майка му се е отпуснала в ъгъла и плаче. Томас веднага се досеща за причината. Избрали са го, за да го диагностицират за изблика, тъй като вече показва някои симптоми. Няма съмнение, че майка му също е болна или скоро ще бъде. Сънуващият Томас знае, че съвсем скоро докторите ще открият, че малкото момче носи в себе си вируса, но има имунитет към него. По това време те вече разполагат с тест, с който да го докажат.
Следващата сцена — той кара колело в горещ ден. От паважа лъха жега, от двете страни на улицата има трънаци, където преди растеше подрязана трева. На потното му лице цъфти усмивка. Майка му е наблизо, тя го наблюдава и той знае, че се наслаждава на момента.
Насочили са се към близкото езеро. Водата там е застояла и мирише лошо. Майка му събира камъчета и му ги дава, за да ги хвърля в тъмните дълбини. В началото той ги мята колкото се може по-далече, след това се опитва да ги плъзга по водата, както му е показвал баща му миналото лято. Все още не го бива. Уморени и изтощени от жегата, двамата с майка му най-сетне се отправят към дома.
Нататък спомените в съня му придобиват по-тъмен оттенък.
Отново е в къщата и на кушетката е седнал мъж с черен костюм. В ръката си държи документи, лицето му има мрачен вид. Томас стои до майка си и я държи за ръка. ЗЛО вече е сформирана, съвместно предприятие на световните правителства — тези, които са оцелели от слънчевите изригвания и събитията, разиграли се преди раждането на Томас. Предназначението на ЗЛО е да изучава нещо, което по-късно ще нарекат „гибелна зона", тоест мястото, в което избликът извършва пораженията си. Мозъкът.
Мъжът казва, че Томас има имунитет. Други също го притежават. По-малко от един процент от населението, повечето от тях под двайсет години. За тях светът е опасен. Те са мразени заради устойчивостта им към ужасния вирус и ги наричат подигравателно мунита. Хората вършат с тях ужасни неща. ЗЛО твърди, че могат да защитят Томас, а той от своя страна да им помага да открият лечение. Казват, че е умен — един от най-умните, които са преминали изследванията. Майка му няма друг избор, освен да го пусне. Със сигурност не би желала момчето й да я гледа как умира бавно.