Томас бе толкова объркан, че не обърна внимание, Когато споменаха Бренда. Двама пазачи го хванаха за ръцете.
— Няма да ви позволя да го направите! — изкрещя Томас, внезапно завладян от истерия. Мисълта, че ще узнае кой е бил преди, го ужасяваше. — Няма начин да поставите онази гадост на лицето ми!
Джансън не му обърна внимание, а нареди на пазачите:
— Преди да започнат, нека го упоят.
Той се отдалечи.
Пазачите го задърпаха към вратата и краката му се провлачиха по земята. Томас се дърпаше, опитваше се да се освободи, но ръцете им бяха като железни окови и накрая се предаде, за да запази поне малко сила. Едва тогава осъзна, че е изгубил битката. Бренда оставаше последната му надежда.
Бренда стоеше до леглото. Лицето й бе като издялано от камък. Томас се опита да улови погледа й, но тя го избягваше.
Пазачите го дръпнаха към леглото. Не разбираше защо Бренда е тук, защо помага на ЗЛО.
— Защо работиш за тях? — попита той през сълзи.
Пазачите го завъртяха.
— Най-добре си затвори устата — сряза го тя. — Искам да ми се довериш, както направи в Обгорените земи. За твое добро е.
Не можеше да я види, но имаше нещо в гласа й. Въпреки острите думи долавяше топлота. Дали пък не е на негова страна?
Пазачите отведоха Томас при последното легло от редицата. После жената го пусна и насочи гранатомета към него, докато мъжът го притискаше към ръба на матрака.
— Лягай долу! — нареди той.
— Не — изръмжа Томас.
Мъжът замахна и го зашлеви по бузата.
— Лягай долу! Веднага!
— Не.
Мъжът го сграбчи за раменете и го тръшна върху матрака.
— Ще стане, искаш или не, така че престани да се съпротивляваш.
Металната маска, с нейните кабели и тръби, висеше отгоре като гигантски паяк, очакващ да се впие в него.
— Няма да ви позволя да сложите това нещо на лицето ми — изстена Томас, усещайки как страхът сковава тялото му и умът му започва да губи яснотата си.
Мъжът го хвана за китките и ги притисна към леглото, след това се наведе и го затисна с тяло.
— Сложете му упойка.
Томас се помъчи да се успокои, да съхрани малко сили за момента, в който ще му се удаде възможност да избяга. Погледът му се спря на Бренда. Щом не му помага в този момент, дали това означава, че е на страната на неговите врагове? Сърцето му се сви при тази мисъл.
— Моля те, Бренда — прошепна Томас. — Не го прави. Не им позволявай да го направят.
Тя пристъпи към него и сложи нежно ръка на рамото му.
— Всичко ще бъде наред. Не си мисли, че тези хора ти желаят лошото. После ще си ми благодарен за това, което след миг ще направя. Хайде, спри да се дърпаш и се успокой.
Все още не можеше да разбере поведението й.
— Това ли е то? След всичко, което се случи в Обгорените земи? Колко пъти едва не загинахме в онзи град! След всичко, през което преминахме, нима ще ме изоставиш?
— Томас… — Тя поклати глава с натъжено лице. — Такава ми е работата.
— Чух гласа ти в главата си. Ти ме предупреди, че нещата ще станат още по-зле. Моля те, кажи ми, че не си с тях.
— Когато се върнахме в централата, след като се прибрахме от Обгорените земи, влязох в телепатичната система, защото исках да те предупредя. Да те подготвя. Не съм си и помисляла, че можем да станем приятели в онзи ад.
Ала думите й вместо да го успокоят, само засилиха душевните му терзания.
— Болна си ли от изблика? — попита той.
Тя отвърна с няколко кратки, насечени изречения:
— Само се преструвах. Двамата с Хорхе притежаваме имунитет знаем го от доста време. Ето защо ни използват. А сега се успокой. — Тя погледна към пазача.
— Хайде, давай! — подкани я ядно мъжът.
Бренда го изгледа намръщено, но не отговори. След това, за изненада на Томас, извърна глава към него и му намигна едва забележимо.
— След като ти инжектирам успокоителното, ще заспиш до няколко секунди. Разбра ли ме? — Тя произнесе натъртено думата и отново смигна незабележимо. За щастие двамата пазачи се бяха съсредоточили върху своя пленник, а не върху нея.
Томас все още беше объркан, но дълбоко в душата му се пробуди надежда. Тя явно бе намислила нещо.
Бренда се върна при шкафчето и се зае с приготовленията. Пазачът продължаваше да държи Томас за китките и пръстите му бяха посинели от липсата на кръвоснабдяване. По лицето на мъжа бе избила пот, но нямаше съмнение, че ще държи Томас, докато не бъде упоен. Жената стоеше до него с насочен към Томас гранатомет.