Томас извърна очи от гърчещия се мъж.
— Да изчезваме. Веднага.
— Съгласен — кимна Нют.
— Точно това си мислех и аз — добави Миньо.
Те се обърнаха и погледнаха Бренда. Тя вдигна гранатомета на рамо и кимна. Изглеждаше готова за бой.
— Мразя тези типове не по-малко от вас — рече. — Бройте и мен.
За втори път през този ден Томас бе изпълнен със странното чувство за щастие. Бренда се бе върнала при тях. Той погледна към Джансън. Електрическата сфера бе започнала да избледнява. Очите на поваления мъж бяха" затворени, тялото му се бе успокоило и той дишаше равномерно.
— Не зная колко дълго ще го държи зарядът — обади се Бренда, — но съм сигурна, че Когато дойде на себе си, ще е страшно ядосан. Най-добре да се махаме оттук.
— Какъв е планът? — попита Нют.
— Ще го обмислим в движение — отвърна Томас, който също нямаше идея.
— Хорхе е пилот — предложи Бренда. — Ако успеем да се доберем до хангара, до неговия берг…
Преди някой да отговори, откъм коридора долетяха викове и се чуха стъпки.
— Идват — посочи Томас. Отново осъзна, че положението им не е никак розово. Никой нямаше да им позволи да напуснат безпрепятствено сградата. Кой знае с колко пазачи разполагаха.
Миньо изтича при вратата и зае позиция до нея.
— Няма откъде другаде да влязат.
Звуците от коридора се усилваха — пазачите приближаваха.
— Нют — рече Томас. — Застани от другата страна на вратата. Двамата с Бренда ще стреляме по първите, които влязат. Вие ще поемете следващите отстрани, сетне се измъквате в коридора. Ние ви следваме отзад.
Те заеха позиции.
13
Изражението на Бренда бе смесица от гняв и вълнение. Томас застана до нея, стиснал здраво гранатомета. Даваше си сметка колко е рисковано да й се доверят. Беше лъган от почти всеки в тази организация и знаеше, че не бива да подценява ЗЛО. Но само благодарение на нея бяха стигнали дотук. Пък и ако смяташе да я държи край себе си, не биваше да се съмнява в мотивите й.
Появи се първият пазач, мъж, облечен с познатия черен костюм, но носеше друг тип оръжие — по-малко и по-тънко. Томас стреля, видя как гранатата се удря в гърдите му и го отхвърля назад, обгърнат в искри и обхванат от конвулсии.
Отзад стояха още двама души — мъж и жена — с насочени дула.
Миньо реагира, преди Томас да успее. Той сграбчи жената за ризата и я дръпна към себе си, след това се завъртя и я блъсна в стената. Тя успя да стреля, но металната топка се разби в пода и хвърли ярки отблясъци чак до тавана, без да засегне никого.
Бренда стреля в мъжа и го уцели в крака. Дребни, ярки светкавици обгърнаха тялото му и той тупна в коридора. Гранатометът падна до него.
Миньо обезоръжи жената и я накара да коленичи. Сега той държеше гранатомет, опрян в главата й.
Четвърти мъж нахлу през вратата, но Миньо изблъска оръжието му встрани и го удари в лицето. Мъжът рухна на земята, притиснал лицето си с окървавени ръце. Сякаш се готвеше да каже нещо, но Нют го доближи и го простреля в гърдите. От толкова кратка дистанция гранатата издаде съскащ звук, преди да избухне в тялото му. От гърлото му се изтръгна мъчителен вик.
— Онзи бръмбар острие ни следи от самото начало. — Нют кимна към дъното на стаята. — Да се махаме, че сигурно ще дойдат още.
Томас се обърна и видя един дребен метален гущер да клечи в ъгъла, с блещукащи, червени очички. После погледна към вратата, която бе опустяла. Попита жената, която Миньо държеше на прицел:
— Колко още има? Колко ще дойдат?
Тя мълчеше и Миньо я сръчка с оръжие в лицето.
— Има най-малко петдесет на смяна — побърза да отговори жената.
— Къде са тогава? — попита Миньо.
— Не зная.
— Не ме лъжи! — кресна Миньо.
— Ние… станало е нещо друго. Не зная какво. Кълна се.
Томас я изгледа внимателно и не пропусна страха, изписан на лицето й. Или отчаяние? Изглежда, казваше истината.
— Нещо друго? Какво?
Тя поклати глава.
— Зная само, че извикаха част от нас в друга секция.
— И нямаш представа защо? — попита Томас с нескрито съмнение. — Трудно ми е да повярвам.
— Кълна се.
Миньо я сграбчи за ризата и я изправи на крака.
— Ще вземем тази приятна дама за заложник. Да вървим.
Томас го спря.
— Нека Бренда мине отпред — тя познава мястото. След това ще съм аз, после ти с новата ни приятелка и накрая Нют.
— Все още не чувам никого, но не бива да се бавим. Хайде — подкани Бренда, надзърна в коридора, сетне излезе бързо навън.