Томас избърса потните си длани в панталоните и стисна гранатомета. Бренда бе тръгнала надясно и той я последва. Чу другите да вървят зад него, един бърз поглед го увери, че Миньо се справя добре със заложницата, макар тя да не изглеждаше особено щастлива от развитието на нещата.
Стигнаха края на първия коридор и свиха наляво, без да спират. И този коридор бе досущ като предишния, с бежови стени, завършващ с двойни врати. Кой знае защо тази гледка го накара да си спомни последния коридор в лабиринта, точно преди Скалата, където тримата с Тереза и Чък бяха побягнали към изхода, докато останалите се сражаваха със скръбниците, за да им дадат малко време.
Когато наближиха вратата, Томас извади от джоба си картата на Плъха.
Заложницата се опита да го спре.
— Не бих го направила! — извика тя. — Предполагам, че от отсрещната страна чакат поне двайсет пушки, готови да ви изгорят живи в мига, Когато вратата се отвори. — В гласа й се долавяше отчаяние. Но от друга страна — възможно ли бе ЗЛО да са толкова уверени в силата си, че да са оставили неохранявани места? Едва ли разполагат с повече от двама пазачи за всеки от младежите. Ако имаха и по толкова.
Томас и приятелите му трябваше да открият Хорхе и берга, но също така трябваше да намерят и всички останали. Той се замисли за Пържитиган и Тереза, Не смяташе да ги изоставя само защото бяха предпочели да си получат обратно спомените.
Спря пред вратите и се обърна към Нют и Миньо.
— Имаме само четири гранатомета и най-добре да повярваме на думите й. Готови ли сме да продължим?
Миньо доближи контролното табло, като теглеше жената със себе си.
— Ти ще ни отвориш вратата, за да можем да се съсредоточим върху твоите приятелчета. Застани точно тук и не прави нищо, докато не ти наредим. И гледай да не объркаш нещата. — После се обърна към Томас. — Откриваме стрелба веднага щом вратата се открехне.
Томас кимна.
— Аз ще приклекна. Миньо, наведи се през рамото ми. Бренда ще застане отляво, а Нют отдясно.
Томас се наведе и опря дулото на гранатомета в цепнатината, където се събираха вратите. Миньо се наведе над него и направи същото. Нют и Бренда заеха позиции.
— Отваряме на три — нареди Миньо. — А ти, госпожице, внимавай. Побегнеш ли, един от нас ще те гръмне. Томас, брой.
Жената извади мълчаливо картата.
— Едно — започна да брои Томас. — Две…
Той спря, колкото да си поеме дъх, но преди да успее да проговори, зазвуча аларма и светлините угаснаха.
14
Томас премигна в опит очите му да свикнат с тъмнината. Сирените виеха с оглушителна сила.
Усети, че Миньо се надигна и се върти около него.
— Жената изчезна! — извика. — Не мога да я намеря.
Още докато произнасяше тези думи, се чу силен гръм, последван от тропването на граната недалеч от тях. Електрически отблясъци озариха помещението и Томас видя една сенчеста фигура да се отдалечава по коридора, потъвайки постепенно в мрака.
— Аз съм виновен — укоряваше се Миньо, но гласът му едва се чуваше.
— Заемете позиция — нареди Томас. — Ще използвам картата на Плъха. Поставете ръце на цепнатината между вратите, за да усетите, Когато се отворят. Готови!
Той намери пипнешком контролното табло и мушна картата. Чу се силно изщракване и вратите започнаха да се отместват навътре.
— Огън! — извика Миньо.
Нют, Бренда и Миньо откриха стрелба към потъналия в мрак коридор от другата страна. Електрическите мълнии озариха помещението чак до следващите двойни врати. Нямаше и следа от хора, нито ги посрещна ответен огън.
Томас наведе оръжието надолу.
— Спрете! — извика той. — Да не пилеем муниции!
Миньо пусна още една граната, но след това всички спряха стрелбата и зачакаха електрическата буря пред тях да утихне, за да могат да влязат в помещението.
Томас заговори високо на Бренда, за да надвика шума:
— Ние сме малко закъсали със спомените. Да знаеш нещо повече, което би могло да ни помогне? Къде са хората? Защо пуснаха сирените?
Тя поклати глава.
— Честно казано, представа нямам. Явно става нещо странно.
— Обзалагам се, че това е поредното им гадно изпитание! — провикна се Нют. — Нагласили са го за нас и сега сигурно ни анализират!
Томас не знаеше какво да мисли, а и Нют не му помогна особено с предположението си.
Той вдигна оръжието и прекрачи прага. Искаше да се доберат до някое по-безопасно място, преди да угаснат и последните електрически искри. От откъслечните си проблясъци от предишния си живот той знаеше, че е познавал добре това място — жалко само, че нямаше спомен за разположението. Едва сега осъзна колко е важна Бренда за тяхната свобода. И Хорхе, разбира се — стига да се съгласи да ги откара някъде другаде.