Хорхе. Томас почувства облекчение — бяха открили своя пилот, макар и леко зашеметен, но иначе изглеждаше съвсем наред.
Бренда обаче не бързаше да се успокои. Тя прегърна Хорхе, огледа главата му и го засипа с въпроси:
— Какво стана? Кой те удари? Кой откара берга? Къде са всички?
Хорхе изстена отново и я бутна настрана.
— Успокой се, хермана. Имам чувството, че в главата ми танцуват хиляда побърканяци. Дай ми секунда да си поема дъх.
Бренда приседна до него с пламнало лице и разтревожено изражение. Томас също бе готов да зададе милион въпроси, но от личен опит имаше представа какво е да те халосат по главата. Той почака търпеливо, докато Хорхе се съвземаше, припомняйки си колко го бе страх навремето от този човек. Образът на Хорхе, мерещ сили с Миньо в онази развалина в t Обгорените земи, никога нямаше да го изостави. Но с течение на времето Хорхе — подобно на Бренда — бе осъзнал, че те двамата и езерните са на една и съща страна.
Хорхе затвори очи, отвори ги след няколко секунди и заговори:
— Не зная как го направиха, но превзеха сградата, обезвредиха пазачите, подкараха берга и излетяха навън. Имат си свой пилот. Опитах се да ги задържа и да разбера какво става, но пострадах. Главата ми плати за тази хитрост.
— Кой? — попита Бренда. — За кого говориш? Кой е отлетял?
Докато отговаряше, Хорхе погледна към Томас.
— Онази Тереза. Тя и другите опитни образци. Е, поне повечето от тях — без вас, мучачос.
17
Томас отстъпи встрани и се подпря на високия сандък. Беше си помислил, че побърканяците са превзели комплекса или че някаква друга група е проникнала в ЗЛО и е отвлякла Тереза и останалите. Дори, че ги е спасила.
Но Тереза да предвожда бягството? Пробили са си път, обезвредили са охраната, отлетели са с берга? Без него и другите? Имаше толкова много елементи в този сценарий, които умът му не побираше.
— Затворете си плювалниците! — кресна Хорхе на Миньо и Нют и Томас се върна със сепване в настоящето. — Все едно, че ми забивате пирони в главата… просто ме оставете за малко. Някой да ми помогне да стана.
Нют улови мъжа за ръка и го дръпна да се изправи.
— Най-добре да ни обясниш по-скоро какво е станало — каза той. — Започни от началото.
— И побързай — добави Миньо.
Хорхе се облегна на дървения сандък, като потръпваше при всяко движение.
— Виж, хермано, вече ти казах, че не зная много. И ви разказах каквото се случи. Главата ми е като…
— Да, тази част я знаем — прекъсна го Миньо. — Боли те главата. Просто ни кажи какво знаеш, а аз обещавам, че ще ти потърся аспирин.
Хорхе въздъхна.
— Храбри думи, момче. Ако си спомням добре, май ти трябваше да се извиняваш и да молиш за пощада в Обгорените земи.
Лицето на Миньо се сгърчи от неприятния спомен, миг след това почервеня.
— Лесно е да се правиш на много силен, Когато си заобиколен от банда кръвожадни типове, готови да те пазят с ножове. Но сега нещата са малко по-различни.
— Ще престанете ли! — скара им се Бренда. — Всички сме на една и съща страна.
— Добре де, нека ни разкаже — обади се Нют. — Макар че, изглежда, това ще е всичко.
Томас все още бе в шок. Слушаше разпрата на Нют, Миньо и Хорхе, ала имаше чувството, че ги гледа на екран, сякаш е нещо, което не го засяга. Беше решил, че Тереза не може да крие повече загадки от него. Оказа се, че може.
— Вижте — вдигна ръце Хорхе. — Прекарах повечето време в тоя хангар, ясно? По едно време взех да чувам гласове и предупреждения по радиостанцията, после се включи аварийното осветление. Излязох навън да видя какво става и някой ме халоса по главата.
— Поне вече не те боли толкоз — подхвърли Миньо.
Хорхе или не чу коментара му, или не му обърна внимание.
— След това светлините угаснаха напълно и аз тръгнах да си търся оръжието. Следващото, което зная, е, че Тереза и вашите приятелчета дотичаха тук сякаш е настъпил краят на света и влачеха със себе си стария Тони, за да вдигне берга във въздуха. Отказах се да ги плаша с пистолета, след като насочиха към мен няколко гранатомета, и взех да ги моля да почакат и да ми обяснят какво става. Но някакво русокосо девойче ме светна по челото с приклада на оръжието си. Припаднах, а Когато се свестих, над мен бяха грозните ви лица, а бергът бе изчезнал. Това е всичко.
Томас го слушаше внимателно, но си даваше сметка, че информацията едва ли има някакво значение. Само едно нещо беше важно и тъкмо то караше сърцето му да се свие болезнено.