— Изоставили са ни — прошепна той. — Не мога да повярвам.
— Какво? — зяпна го Миньо.
— Говори, Томи — подкани Нют.
Томас ги изгледа бавно.
— Изоставили са ни. Ние поне тръгнахме да ги търсим. А те ни зарязаха на милостта на ЗЛО.
Двамата не отговориха, но по очите им разбра, че мислят същото, което и той.
— Може би са ви търсили — обади се Бренда. — И не са могли да ви намерят. Или положението им се е влошило и са побързали да изчезнат.
Миньо изпръхтя презрително.
— Всички пазачи лежат вързани в онази стая! Имали са предостатъчно време да ни потърсят. Няма начин. Просто са ни зарязали.
— Съвсем преднамерено — добави тихо Нют.
— Нещо не е наред — поклати глава Томас. — Напоследък Тереза се държеше сякаш е пръв почитател на ЗЛО. Защо й е да бяга? Това трябва да е някакъв номер. Хайде, Бренда, ти ми каза да не им вярвам. Сигурно знаеш нещо. Говори.
Бренда поклати глава.
— Нищичко не знам. Но защо ти е толкова трудно да проумееш, че на другите образци им е хрумнала същата мисъл като на нас? За бягството. Просто са се справили по-добре.
Миньо изръмжа като вълк.
— Не е необходимо да ни обиждаш. Ние не сме образци. Ако го кажеш още веднъж, ще те зашлевя. Нищо, че си момиче.
— Опитай само — предупреди го Хорхе. — Посегнеш ли й, това ще е последната ти глупава проява в живота.
— Не може ли да престанем с тия мачовски изпълнения? — Бренда завъртя очи. — Трябва да решим какво ще правим.
Томас не можеше да повярва колко дълбоко го бе засегнала постъпката на Тереза и на Пържитиган. Ако неговата група бе успяла да обезвреди пазачите, нямаше ли първо да претърсят целия комплекс за другарите си. И защо Тереза бе поискала да си тръгне? Да не би със спомените й да е изплувало нещо, което не е очаквала?
— Няма какво повече да му мислим — каза Нют. — Трябва да се измъкнем и ние оттук — той посочи един берг.
Томас бе напълно съгласен с него. Обърна се към Хорхе:
— Наистина ли си пилот?
Мъжът се захили.
— Дяволски си прав, мачо. Един от най-добрите.
— Защо тогава те пратиха в Обгорените земи? Не си ли ценен за тях?
Хорхе погледна към Бренда.
— Където е Бренда, там съм и аз. Не ми се ще да го признавам, но в Обгорените земи ми се видя по-примамливо, отколкото туканка. Смятах го за нещо като ваканция. Оказа се малко страшно, ама…
Зазвуча аларма и в същия миг отново екна познатият страховит писък. Сърцето на Томас подскочи — звукът бе по-силен в хангара, отколкото в коридора, и отекна от стените и тавана.
Бренда ококори очи и се обърна към вратата, през която бяха влезли. Томас завъртя глава да види какво е привлякло вниманието й.
Поне десетина облечени в черни униформи фигури нахлуха през широко отворената врата с насочени оръжия. И веднага откриха огън.
18
Някой сграбчи Томас отзад за ризата и го дръпна силно наляво, той се олюля, спъна се и падна зад сандъка в мига, Когато хангарът се изпълни с трясък на строшено стъкло и електрически пукот. Над сандъка прелетяха няколко обгърнати в мълнии гранати. Едва се изгубиха от погледа, Когато в дървената стена се заби дъжд от куршуми.
— Кой ги е освободил? — извика Миньо.
— Точно сега не ми е до това! — изкрещя също с цяло гърло Нют.
Всички бяха залегнали зад сандъка, притиснати плътно един към друг. Изглеждаше невъзможно да отразят атаката от тази позиция.
— Всеки момент ще ни излязат във фланг — предупреди Хорхе. — Трябва да отвърнем на стрелбата!
— Значи си с нас, така ли? — попита го Томас.
Пилотът погледна към Бренда и повдигна рамене.
— Щом тя ви помага, значи и аз. И ако не сте забелязали — те се опитват да убият и мен!
Томас изпита облекчение въпреки ужасната ситуация. Сега поне имаха шанс да се измъкнат с някой от берговете.
Канонадата за миг се поуспокои и Томас чу забързани стъпки и пресекливи команди. Ако ще оказват съпротива, време бе да действат.
— Какво ще правим сега? — попита той Миньо. — Този път ти командваш.
Миньо го изгледа с присвити очи и кимна отривисто.
— Добре, аз стрелям надясно, Нют наляво. Томас и Бренда, вие ще откриете огън над сандъка. Хорхе, ти разузнай чист ли е пътят към берга. Стреляй по всичко, което се движи. Пригответе се.
Томас коленичи, извърнат към сандъка и готов да се изправи по сигнал на Миньо. Бренда бе приклекнала до него, с два пистолета в ръце, вместо гранатомет. Очите й пламтяха.
— Решила си да светиш маслото на някого? — попита я Томас.
— Не. Ще се целя в краката. Но никога не знаеш дали няма да улучиш някого случайно.