Тя му се усмихна и Томас осъзна, че я харесва все повече.
— Добре! — извика Миньо. — Сега!
Всички се раздвижиха едновременно. Томас се изправи и вдигна гранатомета над сандъка. Стреля, без да рискува да се оглежда, и едва след като чу гранатата да избухва, надзърна, за да потърси конкретна цел. Един мъж се прокрадваше към тях през помещението, Томас се прицели и стреля отново. Гранатата удари мъжа в гърдите и избухна в познатите синкави мълнии, запращайки го на пода. Тялото му се загърчи в конвулсии.
Хангарът се изпълни с писъци и изстрели, придружени от непрестанния пукот на електрически заряди. Пазачите падаха един след друг, тези, които уцелваше Бренда, се улавяха за ранените си крака. Останалите отстъпиха и затърсиха прикритие.
— Обърнахме ги в бягство! — извика Миньо. — Но няма да е задълго. Сигурно не са очаквали, че ще сме въоръжени. Хорхе, кой е твоят берг?
— Онзи там — посочи Хорхе далечния ляв ъгъл на хангара. — Това е моето вярно бебче. Не ми трябва много време, за да го приготвя за полет.
Томас погледна накъдето сочеше пилотът. Голямата товарна врата на берга зееше отворена, Томас я помнеше добре от бягството им от Обгорените земи. Беше като метален език, опрян на пода, в очакване по него да изтичат пътници. Изглеждаше толкова подканяща.
Миньо изстреля още една граната.
— Добре. Първо всички да заредят. След това аз и Нют ще прикриваме, докато Томас, Хорхе и Бренда изтичат при машината. Хорхе, ти стартирай двигателите, а Томас и Бренда ще ни прикриват иззад вратата на товарния отсек. Одобрявате ли плана?
— Гранатометите могат ли да повредят берга? — попита Томас. Всички презареждаха оръжията и си тъпчеха джобовете с резервни муниции.
Хорхе поклати глава.
— Ни най-малко. Тези чудовища са по-здрави от пустинна камила. Ако гранатите ни подминат и ударят кораба, толкова по-добре. Да вървим, мучачос!
— Хайде, хайде, хайде! — извика Миньо без никакво предупреждение. Двамата с Нют започнаха да стрелят като пощурели, обсипвайки с гранати празното място пред машината.
Томас усети внезапен прилив на адреналин. Двамата с Бренда заеха позиции вляво и вдясно от Хорхе и хукнаха едновременно. Във въздуха имаше толкова дим и електричество, че почти нищо не можеше да се види. Томас стреля няколко пъти в движение, Бренда стори същото. Вляво и вдясно отекнаха трясъци.
— Бягай! — кресна Хорхе.
Томас ускори крачка. Краката му сякаш бяха подпалени. Кинжали от ярка светлина прорязваха хангара във всички посоки, куршуми звъняха в металните стени, димът се стелеше като гъста мъгла. Той бе втренчил поглед в берга, до него имаше не повече от десетина крачки.
Почти бяха успели, Когато една граната удари Бренда в гърба, тя извика и падна. Лицето й се блъсна безпомощно в бетонния под, тялото й се обгърна от електрическа мрежа.
Томас изкрещя уплашено името й и спря, след това залегна долу, за да не е толкова видна мишена. По тялото на Бренда продължаваха да пълзят синкави пипала, от дрехите й се вдигаше дим. Томас лежеше по корем, на няколко крачки от нея. Започна да я приближава пълзешком.
Нют и Миньо очевидно не бяха пропуснали катастрофалната промяна на събитията и изоставиха предварителния план. Хукнаха към него, като не спираха да стрелят. Хорхе бе достигнал берга и бе изчезнал през люка, но се показа отново, като стреляше с различен гранатомет — гранатите избухваха в ослепителен огън там, където попадаха. Неколцина пазачи изкрещяха, обгърнати в пламъци, и останалите побързаха да отстъпят пред тази нова опасност.
Томас чакаше нетърпеливо на пода до Бренда, проклинайки неспособността си да й помогне. Знаеше, че ще трябва да потърпи, докато се укротят електрическите заряди, преди да я задърпа към берга, но не беше сигурен, че ще му стигне времето. Лицето й бе пребледняло до неузнаваемост, от носа й течеше кръв, от устата й — слюнка. Гърдите й продължаваха да подскачат конвулсивно. Очите й бяха разширени и в тях се четеше мъка и ужас.
Нют и Миньо стигнаха до тях и се проснаха на пода.
— Не! — извика им Томас. — Продължавайте към берга! Прикрийте се зад люка. Изчакайте ни да тръгнем и тогава открийте огън. Дръжте онези приковани към земята, докато се приберем при вас.
— Няма време за това! — извика в отговор Миньо. Той сграбчи Бренда за раменете и дъхът на Томас секна — Миньо потрепери и по тялото му плъзнаха синкави светкавици. Но енергията явно бе намаляла, така че той успя да се изправи и да задърпа Бренда зад себе си.
Томас я подхвана през раменете, а Нют я улови за краката. Тримата забързаха приведени. Хангарът бе един малък свят от трясъци, викове и святкащи отблясъци. Един куршум облиза Томас по крака, той усети остра болка и почувства стичащата се топла кръв. Няколко сантиметра встрани и щеше да окуцее за цял живот или да изгуби смъртоносно количество кръв. Той нададе гневен вик и напъна мускули.