Томас не се интересуваше толкова от местоположението, просто знаеше, че ще трябва да намери Тереза и другите. Не беше сигурен защо трябва да го направи и нямаше намерение да го обсъжда с Бренда. Ето защо реши да печели време.
— И как е там? — попита той.
— Ами, като в повечето големи градове провеждат доста безцеремонна политика по прогонване на побърканяците надалече. Жителите се подлагат периодично и при случайни проверки на тест за изблика. Изградили са ново селище в противоположния край на долината, където пращат заразените. Мунитата получават доста солидно заплащане, за да се грижат за тях, защото е невероятно рисковано. И двете места се охраняват денонощно.
Томас осъзна, че няма почти никаква представа за тези селища, където живеят хора с имунитет като него. Но си спомни нещо, което му бе казал Плъха.
— Джансън спомена, че хората ужасно мразели тези с имунитет мунитата, както и ти ги нарече. Какво имаше предвид?
— Когато си болен от изблика, знаеш, че рано или късно ще полудееш и ще умреш. Въпросът не е дали, а кога. И колкото и да се стараят учените, вирусът винаги намира начин да премине през карантината. Като знаеш това, а си наясно, че на мунитата няма да им стане нищо, че избликът е безвреден за тях, те дори не пренасят вируса, как да не ги мразиш?
— Вероятно си права — кимна Томас, но все пак се радваше, че е с имунитет. По-добре да те мразят, отколкото да си болен. — Ала няма ли да е по-добре, ако ги имаш подръка? Искам да кажа, защото те не могат да се разболеят.
Бренда повдигна рамене.
— Определено им намират занимание — особено правителството и службите по охрана, но останалите се отнасят с тях като с отрепки. А хората без имунитет, както се досещаш, са далеч повече. Ето защо мунитата получават толкова високи заплати като пазачи — иначе не биха се съгласили. Много от тях дори се опитват да скрият, че са с имунитет. Или работят за ЗЛО, като Хорхе и мен.
— Вие двамата преди това ли се запознахте?
— Срещнахме се в Аляска, след като вече знаехме, че сме с имунитет. Там има едно място, където се събират хора като нас — нещо като таен лагер. Хорхе ми стана като брат и се закле да бъде мой пазител. Баща ми вече беше убит, а мама ме прогони, Когато разбра, че е заразена.
Томас се подпря на лакти.
— Каза ми, че ЗЛО са убили баща ти. Но въпреки това си им предложила доброволно услугите си?
— Оцеляване, Томас. — През лицето й премина тъмна сянка. — Не знаеш колко е хубаво да израснеш под крилото на ЗЛО. В реалния свят хората биха направили какво ли не, за да оцелеят един ден повече. Побърканяците и мунитата имат различни проблеми, но въпросът винаги опира до оцеляване. Всеки иска да живее.
Томас не отговори, защото не знаеше какво да каже. От досегашния си живот познаваше само лабиринта и Обгорените земи, ако не се брояха няколко разпокъсани спомена от детството. Чувстваше се опустошен, изгубен, сякаш мястото му не беше никъде.
Внезапна болка го прониза в сърцето.
— Питам се какво ли е станало с моята майка — промърмори той.
— С твоята майка? — повтори Бренда. — Помниш ли я?
— Понякога я сънувам. Мисля, че това са спомени.
— И как изглежда тя?
— Ами тя е… мама. Нали разбираш, тя ме обича, грижи се за мен, безпокои се. — Той преглътна развълнувано. — Не смятам, че някой друг го е правил, откакто ме взеха от нея. Мисълта, че може би е полудяла, ми причинява болка. Като знам какви кръвожадни същества са побърканяците…
— Томас, престани. Спри веднага. — Тя го хвана за ръката и я стисна. — Помисли си колко щастлива би била, ако знаеше, че си жив, че продължаваш борбата. Умряла е с мисълта, че си с имунитет и че вероятно ще имаш възможността да остарееш, колкото и гаден да е този свят. А и ужасно грешиш.
Томас бе свел поглед към пода, но вдигна глава:
— За кое?
— Миньо. Нют. Пържитиган. Всички твои приятели те обичат. Дори Тереза. Тя направи онези неща в Обгорените земи, защото смяташе, че няма избор. — Бренда помълча малко, после добави: — И Чък.
Болката в гърдите на Томас пак се засили.
— Чък. Той… той е… — Млъкна, опитвайки се да се успокои. Като стана въпрос, Чък бе главната причина да ненавижда ЗЛО. Как може някой да убие хлапе като Чък?
Мина известно време преди да продължи:
— Гледах, Когато го убиха. В последните секунди в очите му се четеше истински ужас. Как може да се направи подобно нещо? Как може да се причини на когото и да било? Не ме интересува какви ги говорят, нито колко хора са побъркани и ще умрат, не ме интересува, ако ще цялата човешка раса да си отиде. Дори това да е единственият начин да се открие лек, пак ще съм срещу него.