Хапнаха набързо и Хорхе отиде на пилотското място. Каза, че вече си е отпочинал, и ги посъветва да поспят няколко часа, докато стигнат до града. След това никой не знаеше кога ще си намерят място, където да се настанят.
Томас просто искаше да остане сам и затова използва главоболието си като извинение. Избра едно кресло в далечния ъгъл и се сви в него, с гръб към помещението. Загърна се с одеяло и се почувства толкова уютно, колкото не се бе чувствал от много време насам. Макар че бе изплашен от това, което им предстоеше, изпитваше странно умиротворение. Може би най-сетне щяха да скъсат завинаги оковите на ЗЛО.
Замисли се за тяхното бягство и всичко, което бе станало. Колкото повече го обмисляше, толкова повече се съмняваше, че е било организирано от ЗЛО. Твърде много неща се бяха случили в последния момент, а пазачите се бяха сражавали яростно, за да ги задържат там.
Накрая заспа и след толкова много мисли отново сънува.
Той е само на дванайсет, седи на стол и срещу него има друг човек, който не изглежда особено щастлив да е там. Намират се в стая с прозорец, през който да ги наблюдават.
— Томас — подема тъжният мъж. — Напоследък ми се струваш малко… отчужден. Искам да се съсредоточиш върху важните неща. Двамата с Тереза се справяте добре с телепатичната връзка и всичко се развива чудесно. Време е за промяна на фокуса.
Томас се чувства засрамен, дори задето се чувства засрамен. Всичко това го обърква още повече, подтиква го да скочи и да избяга обратно в спалното. Мъжът долавя смущението му.
— Няма да напуснем тази стая, докато не остана доволен от отговора ти. — Думите са като смъртна присъда, произнесена от безсърдечен съдия. — Ще отговориш на въпросите ми и се постарай да бъдеш искрен, както никога досега. Разбра ли ме?
Томас кима.
— Защо сме тук? — пита мъжът.
— Заради изблика.
— Искам да чуя повече. Постарай се.
Томас се замисля. Допреди малко е бил готов на бунт, но сега разбира, че този човек няма да се откаже. Ще се наложи да му се подчини и да направи каквото иска.
— Продължавай — подканя го мъжът.
И Томас изговаря всичко като скоропоговорка — думи, които е запомнил много отдавна.
— Слънчевите изригвания изгарят Земята. В много правителствени сгради безопасността е на отчайващо равнище. Създаден от човека вирус, предназначен за биологична война, се разпространява от военен център за контрол над заболяванията. Този вирус нанася поражения в големите градове и се разпространява бързо. Наричат го изблик. Оцелелите правителства събират сили в ЗЛО, която издирва хора с имунитет към болестта. Там се изработват планове за стимулиране и картографиране на умствените процеси на всички познати човешки емоции и изучаване на човешкото поведение дори когато мозъкът е засегнат от изблика. Изследването трябва да доведе до…
Той продължава, без да спре, като едва си поема дъх между думите.
Сънуващият Томас се обръща на другата страна и потъва в мрака.
22
Томас реши, че трябва да разкаже на останалите за сънищата, които го спохождат. И че според него това всъщност са потиснати спомени.
Когато насядаха за втория събор през този ден, той ги накара да се закълнат, че ще си затворят устата, докато не завърши. Бяха дотътрили креслата близо до пилотската кабина на берга, за да може и Хорхе да ги чува. След това Томас им описа един по един сънищата — спомени за неговия живот като хлапе, обучението му заедно с Тереза и всичко останало. Когато най-сетне изчерпа натрупаното в себе си, той млъкна и зачака техния отговор.
— Не виждам каква връзка има това с каквото и да било — обади се Миньо. — Само ме кара да мразя още повече ЗЛО. Радвам се, че избягахме, и се надявам никога вече да не зърна сбръчканото лице на Тереза.
Нют, който беше раздразнителен и разсеян, заговори за пръв път, откакто се бяха събрали.
— Бренда е истинска принцеса сравнена с онази всезнайка.
— А? Благодаря? — отвърна Бренда и завъртя очи.
— Кога се промени? — попита Миньо.
— Какво? — погледна го Бренда.
— Кога намрази толкова ЗЛО? Работила си за тях, направи всичко, което искаха от теб в Обгорените земи. Беше готова да им помагаш да нахлузят онези маски на лицата ни и да ни бърникат в мозъците. Кога и как реши тъй убедено да преминеш на наша страна?
Бренда въздъхна, имаше уморен вид, но Когато заговори, в гласа й се долавяше спотаен гняв.
— Никога не съм била на тяхна страна. Никога. Винаги съм изразявала несъгласие с цялата операция. Но какво можех да сторя сама? Или с Хорхе. Направих каквото искаха, за да оцелея. Но Когато ви срещнах в Обгорените земи, осъзнах… е, това ме накара да повярвам, че имаме шанс.