Хорхе отговори на висок глас:
— Аз съм Хорхе Галарага, а това са моите спътници Бренда Диспейн, Томас Мърфи и Миньо Парк. Дойдохме тук за информация и да се подложим на тест. Аз съм сертифициран пилот на берг. Нося всички необходими документи. — Той извади от джоба си инфокарта и я протегна към камерата на стената.
— Задръжте така, ако обичате — разпореди се гласът. Томас бе плувнал в пот, сигурен бе, че жената вече е задействала алармата. Скоро щяха да се появят пазачите. Ще го пратят обратно при ЗЛО или го чака нещо още по-лошо.
Изминаха няколко минути, през които сърцето му продължаваше да тупти. Сетне откъм вратата се разнесе метален тропот. Една от портите се отвори навътре със скърцане на панти. Когато надзърна през отвора, Томас с облекчение видя от другата страна тясна и пуста алея… В далечния край имаше още една стена и нова врата. Втората врата бе по-модерна, вдясно от нея бяха монтирани контролни пултове и камери.
— Хайде — подкани ги Хорхе. Той премина през отворената врата сякаш го бе правил всеки ден. Томас, Миньо и Бренда го последваха по алеята до вътрешната стена, където отново спряха. Тук на стената имаше няколко електронни табла. Хорхе натисна едно копче и се зае да въвежда фалшивите им имена и идентификационните номера. Въведе още малко информация, след това пъхна инфокартите в процепа.
Групата зачака нетърпеливо. Изминаха няколко минути, през които безпокойството на Томас нарастваше. Опитваше се да не го показва, ала бе изпълнен с увереността, че са допуснали голяма грешка. Трябваше да идат някъде другаде, дори и да е на по-опасно място, или да се опитат да проникнат по друг начин в града. Тези хора щяха да ги разкрият. Може би ЗЛО вече бяха разпратили информация за тяхното издирване.
„Успокой се, Томас“ — повтаряше си той и за миг едва не произнесе тези думи на глас.
— Документите ви са в ред — обяви женският глас. — Моля продължете към лабораторията за вирусен анализ.
Хорхе отстъпи встрани от таблото и вратата се отвори. Томас трепна, Когато отвътре се подаде механична ръка. Доста странно устройство, завършващо с нещо като очна ябълка. Хорхе се наведе напред и опря лице в машината. Веднага щом лицето му се изравни с окото, от ръката щръкна тънка игла и се забоде във врата му. Чу се тихо свистене, после иглата се прибра и Хорхе отстъпи назад.
Устройството се завъртя и се скри в стената, а на негово място се показа ново.
— Следващият — обяви жената.
Бренда размени обезпокоен поглед с Томас, после пристъпи към машината и се наведе. Процедурата се повтори отново. Тя отстъпи назад, като въздъхна облекчено.
— От доста време не съм използвала една от тези — прошепна на Томас. — Изнервят ме, все си мисля да не обявят, че вече нямам имунитет.
— Следващият — прекъсна я жената.
Миньо се подложи на процедурата. Накрая дойде ред и на Томас.
Той доближи лабораторната машина и веднага щом окото се извъртя към него, долепи лице. Очакваше да усети болезнено убождане, но дори не забеляза кога иглата се е прибрала. Видя само няколко кратки отблясъка в машината. Усети остър полъх, който го накара да затвори очи, и Когато ги отвори, всичко бе черно.
След няколко секунди отстъпи назад и зачака какво ще се случи нататък.
Жената отново заговори:
— Тестът показва, че сте чисти от ВЗЗ и имате имунитет. Давате си сметка, че това ви осигурява големи възможности в Денвър. Но избягвайте да го прокламирате на улицата. Тук всички са здрави и не носят вируси, но малцина притежават имунитет.
— Дойдохме тук да изпробваме различни занимания и после отново ще отпътуваме — каза Хорхе. — Вероятно след седмица. Надявам се, че ще успеем да запазим своята малка тайна.
— Какво е ВЗЗ? — прошепна Томас на Миньо.
— Да не мислиш, че знам?
— Вирусно заразна заплаха — обясни Бренда. — Тихо. Тук хора, които не са чували този термин, будят подозрение.
Томас понечи да каже още нещо, но в този момент вътрешните врати се отвориха. Следваше къс коридор с метални стени. В дъното имаше трета врата. Томас се зачуди докога ще продължи това.
— Влизайте в детектора един по един, ако обичате — нареди жената. Гласът й кънтеше глухо в коридора. — Господин Галарага ще е пръв.
Хорхе влезе в тясното помещение и вратите се затвориха.
— Какъв е този детектор? — попита Томас.
— Засича разни неща — отвърна уклончиво Берта.
Томас повдигна озадачено вежди. В същия миг зазвуча сигнал и вратата се отвори. Хорхе не беше вътре.
— А сега госпожица Диспейн — обяви жената, в чийто глас вече се долавяше досада.