А сега, след всичко, през което бе преминал, ето че пак стоеше на прага на ЗЛО, този път по собствена воля. Той протегна ръка и потропа по студеното тъмно стъкло. Не виждаше нищо от другата страна.
Почти веднага се чу щракане на брави и после вратата се отвори навън. Джансън — когото от самото начало бяха кръстили Плъха — му протегна ръка.
— Томас, добре дошъл отново при нас — поздрави го той. — Никой не ми вярваше, но непрестанно им повтарях, че ще се върнеш. Радвам се, че направи правилния избор.
— По-добре да се захващаме за работа — отвърна Томас. Трябваше*да изиграе ролята си, но не бе длъжен да е учтив.
— Чудесна идея. — Джансън отстъпи и се поклони леко. — След теб.
Усетил, че по гърба му пробягват ледени тръпки, Томас подмина Плъха и пристъпи в щаба на ЗЛО.
58
Томас се озова в приемна с няколко дивана и столове, подредени пред голямо празно бюро. Мебелите бяха ярки и разноцветни, но това не променяше мрачната атмосфера на мястото.
— Най-добре да се отбием за малко до моя кабинет — махна Джансън към коридора, започващ вдясно от приемната. Двамата се отправиха нататък. — Ужасно съжаляваме за това, което стана в Денвър. Жалко е да се изгуби цял един град с подобен потенциал. Но това е още една причина да побързаме с успешното завършване на нашия проект.
— Какво трябва да се направи? — попита Томас.
— Ще го обсъдим в моя кабинет. Там е и водещият ни екип.
Приборът, скътан на дъното на раницата, тежеше като воденичен камък в мислите на Томас. По някакъв начин трябваше да го извади и заложи, за да даде начало на операцията.
— Ами добре — съгласи се той. — Може ли преди това да се отбия в тоалетната? — Това бе първото, което му хрумна. И единственият сигурен начин да остане за малко насаме.
— Има една малко по-нататък — посочи Плъха.
Свиха зад ъгъла и продължиха по още по-тъмен коридор, който водеше към мъжката тоалетна.
— Ще чакам отвън. — Джансън кимна към вратата.
Томас влезе вътре, без да отговори. Извади прибора от раницата и се огледа. Над умивалника имаше дървено шкафче за тоалетни принадлежности и горният му рафт бе с капак, зад който Томас можеше да прикрие устройството. Томас пусна водата от чешмата, после активира устройството, като трепна при тихия звук, който издаде, и го нагласи в шкафчето. Изсуши си ръцете и се опита да се успокои.
После излезе в коридора.
— Свърши ли? — попита Джансън, неприятно учтив.
— Свърших — отвърна Томас.
Те продължиха нататък и подминаха няколко портрета на председателя Пейдж, същите като на плакатите, разлепени по улиците на Денвър.
— Ще се срещна ли някога с председателя? — попита Томас, разглеждайки жената от снимката с любопитство.
— Председателят Пейдж е много заета — обясни Джансън. — Не забравяй, Томас, съставянето на модела и откриването на лечение са едва началото. Все още организираме снабдяването на населението — хората ни работят неуморно над това.
— Какво те кара да мислиш, че ще се получи? И защо точно аз?
Джансън го изгледа с усмивка.
— Зная го, Томас. Вярвам с всяка частица на съществото си. И ти обещавам, че ще получиш благодарността, която заслужаваш.
Кой знае защо в този миг Томас се сети за Нют.
— Не искам никаква благодарност.
— Ето че стигнахме — заяви мъжът, сякаш не бе чул думите му.
Спряха пред врата без надпис и Плъха го пусна вътре. Двама души — мъж и жена — седяха пред бюро. Томас не ги познаваше.
Жената носеше тъмен костюм, имаше дълга червена коса, на носа й бяха закрепени очила с елегантни рамки. Мъжът бе плешив, кокалест и мършав, облечен в зелен комбинезон.
— Това са моите помощници — представи ги Джансън, докато се настаняваше зад бюрото. — Доктор Райт — посочи той жената — е нашият водещ психолог, и доктор Кристенсън, който е лекар. Имаме доста неща да обсъдим, така че моля да ме извиниш за краткото представяне.
— Защо аз съм Последният кандидат? — попита Томас, без да изчаква продължението.
Джансън се понадигна и се зае безцелно да подрежда предметите по бюрото, преди да седне отново и да положи ръце в скута.
— Чудесен въпрос. Разполагахме едва с шепа — извини ме за термина — от образци, подходящи да изпълнят тази функция. В последно време тази групичка се смали до теб и Тереза. Но тя притежава способност да изпълнява заповеди, каквато на теб ти липсва. Твоята наклонност към свободно мислене бе причината да се спрем на теб като Последен кандидат.