„Бунтовник докрай“ — помисли си огорчено Томас. Опитите му да се възпротиви на системата в края на краищата се оказаха точно това, от което тя имаше нужда. Всяка частица от гнева му бе насочена към хората, седящи срещу него. Към Плъха. За Томас Джансън се бе превърнал в олицетворение на всичко, което представляваше ЗЛО.
— Хайде да приключваме по-скоро с това — рече той. Опитваше се да се овладее, но почти чуваше гневните нотки в гласа си.
Джансън замръзна.
— Малко търпение, моля. Няма да отнеме много. Не забравяй, че съставянето на модела за поведение в гибелната зона е деликатна операция. Говорим за ума ти и най-малката грешка в интерпретацията на мислите и възприятията ти може да направи безполезни проучванията ни.
— Така е — потвърди доктор Райт и затъкна един кичур зад ухото си. — Зная, че доктор Джансън ти е обяснил колко е важно да се върнеш при нас, и ние се радваме, че взе правилното решение. — Гласът й бе мек и приятен, издаваше висока интелигентност.
Доктор Кристенсън се покашля и заговори с тънък, напрегнат гласец. Томас почти веднага изпита неприязън към него.
— Не зная как би могъл да вземеш друго решение. Този свят е на прага на всеобща катастрофа и ти можеш да го спасиш.
— Така твърдите вие — отбеляза хладно Томас.
— Именно — намеси се Джансън. — Така твърдим ние. Всичко е готово. Но има още нещо, което трябва да ти кажем, за да можеш да разбереш решението, което вече си взел.
— И аз искам да попитам още нещо — каза Томас. — Смисълът на тези ваши променливи не беше ли да ме държите в неведение? Или смятате да ме хвърлите в някоя клетка с горили? Да ме накарате да прекося минно поле? Да ме метнете в океана, за да видите дали ще доплувам обратно до брега?
— Просто му кажи останалото — тросна се доктор Кристенсън.
— Останалото? — учуди се Томас.
— Да, Томас — кимна с въздишка Джансън. — Останалото. След всички изпитания, след всички проучвания, след цялата събрана и анализирана информация, след променливите, през които те накарахме да преминеш, теб и твоите приятели, се стигна до този последен етап.
Томас мълчеше. Усещаше, че гърдите му са се стегнали от напрежение, и същевременно изпитваше желанието да не чуе какво ще последва.
Джансън се наклони напред и опря лакти на бюрото, с мрачно и сериозно изражение.
— Едно последно нещо.
— И какво е то?
— Томас, трябва ни твоят мозък.
59
Томас усети, че сърцето му блъска в гърдите. Той знаеше, че човекът отсреща не го подлага на проверка. Бяха приключили с тази част от изследванията. Сега им трябваше образецът, най-подходящ да… даде всичко от себе си, за да открият търсения лек.
Изпълни го тревожното предчувствие, че „Дясната ръка“ няма да успее да дойде навреме.
— Моят мозък? — повтори той с неузнаваем глас.
— Да — потвърди доктор Кристенсън. — Последният кандидат държи липсващото парче, необходимо да бъде приключен моделът. Но няма начин да го определим, докато не проследим поведенческата реакция на фона на променлива. Вивисекцията ще ни осигури тази окончателна информация, ще ни покаже как функционират системите ти. Не се безпокой, няма да изпитваш болка — ще ти дадем упойка, докато….
Нямаше нужда да довършва изречението. Думите му потънаха в тишината, възцарила се в кабинета. Томас нямаше сили да заговори. Неведнъж през краткия си живот се бе изправял лице в лице със смъртта, но го бе правил движен от надеждата да оцелее, да изкара още един ден. Ала сега бе различно. Това не бе поредното изпитание, докато пристигнат спасителите му. Не беше нещо, от което би могъл да се върне. Това бе краят.
Изведнъж го споходи странна мисъл: дали Тереза знае за това?
Остана изненадан от болката, която тя породи.
— Томас? — повика го Джансън, нарушавайки потока от мисли. — Зная, че за теб това е ужасно голям шок. Искам да те уверя, че това не е поредният тест. Не е променлива и аз не те лъжа. Ние смятаме, че можем да завършим модела и да открием лек, като анализираме мозъчната ти тъкан и как, в комбинация с данните, които вече събрахме, нейният физичен субстрат й позволява да се съпротивлява на вируса на изблика. Целта на нашите проучвания е да спасим живота на много хора, а не да ги погубим.