Вътре имаше два листа. Първият бе карта на комплекса на ЗЛО, на която с черен флумастер бяха очертани няколко маршрута. Набързо прегледа втория — беше писмо, адресирано до него и подписано от председателя Пейдж. Остави картата и се зае да чете писмото.
Скъпи Томас,
Вярвам, че с изпитанията е приключено. Разполагаме с повече от достатъчно информация, за да завършим модела. Моите помощници не са съгласни с мен по този въпрос, но все пак успях да спра процедурата и да ти спася живота. За нас сега остава да работим с данните, които сме събрали, и да се опитаме да получим лекарство за изблика. Твоето участие, както и на останалите образци, вече не е необходимо.
Пред теб сега стои особено важна задача. Когато станах председател, дадох си сметка колко е важно тази сграда да разполага с таен изход. Ще те помоля да напуснеш комплекса заедно с твоите приятели, както и всички онези хора с имунитет, които сме събрали. Времето ти е ограничено, но предполагам, че сам го знаеш.
На приложената карта съм начертала три маршрута. Първият показва как да излезеш от тази сграда през тунел — след като се озовеш отвън, ще можеш да намериш мястото, през което са проникнали „Дясната ръка“. Там ще се присъединиш към тях. Вторият маршрут ще ти покаже как да се добереш до мунитата. Третият води към тайната врата. Това е равнотранспорт, който ще те премести там, където, надявам се, ще започнеш нов живот. Намери приятелите си и бягай.
Ейва Пейдж, председател
Томас бе втренчил поглед в писмото, докато мислите му безцелно се гонеха в кръг. Откъм коридора долетя нов гръм, който го върна в реалността. Вярваше на Бренда, а тя на председателя. Оставаше му само да поеме на път. Той сгъна писмото и картата, пъхна ги в задния джоб и бавно се изправи. Беше изненадан колко бързо се възстановяват силите му. Изтича до вратата и надзърна навън. Коридорът изглеждаше празен. Той се измъкна и в този момент отзад се появиха тичешком двама души. Не му обърнаха внимание и Томас си даде сметка, че в края на краищата хаосът, създаден от „Дясната ръка“, може би наистина е помогнал за спасяването му.
Извади картата и я проучи внимателно, проследявайки с пръст черната линия, водеща към тунела. Нямаше да му отнеме много време да стигне до него. Запомни маршрута и се затича по коридора, като междувременно разглеждаше другите два очертани от председателя Пейдж маршрута.
Измина само няколко крачки, преди да спре, изумен от това, което виждаше. Но нямаше никаква грешка.
ЗЛО бяха скрили мунитата в лабиринта.
64
На картата имаше два лабиринта — по един за група А и група Б. И двата вероятно бяха построени дълбоко в скалния масив, разположен под централния комплекс на щабквартирата на ЗЛО. Томас не знаеше към кой от тях го насочват, но който и да бе, това означаваше, че пак ще се върне в лабиринта. Със свито сърце той продължи да тича към входа на тунела.
Следвайки картата, измина няколко коридора и се спусна по дълго стълбище в мазето. Пътят му минаваше през пусти помещения и накрая през една малка врата, отвъд която започваше тунелът. Вътре беше тъмно, но за облекчение на Томас мракът не бе непрогледен. Няколко голи крушки висяха от тавана. След около двеста крачки стигна стълбата, която бе отбелязана на картата. Продължи нагоре и на върха спря при метален капак с валчеста дръжка, която му напомняше за вратата на Картографската в Езерото.
Томас завъртя дръжката и натисна масивния капак с цялата си тежест. Отгоре се показа мъждива светлина и докато капакът се повдигаше с поскърцване, той усети да нахлува студен въздух. Озова се върху гола скала в покрита със сняг земя между гората и щаба на ЗЛО.
Внимателно нагласи капака на тунела, след което приклекна на скалата. Не забелязваше никакво движение, но пък и нощта бе твърде тъмна, за да се види каквото и да било. Вдигна глава към небето и Когато съгледа ниските сиви облаци, надвиснали над комплекса, си даде сметка, че няма понятие колко време е прекарал вътре. Дали бе останал в сградата само няколко часа, или цяло денонощие?
В бележката от председателя Пейдж пишеше, че „Дясната ръка“ са пробили свой вход в комплекса, вероятно при експлозиите, които Томас бе чул по-рано, и това бе мястото, където трябваше първо да отиде. Разбираше защо трябва да се свърже с групата — колкото са повече, толкова ще е по-безопасно, а и трябваше да ги отведе там, където бяха скрити мунитата. Според картата най-добрата възможност бе да прекоси поредицата от сгради от мястото, където се намираше, и да огледа района.