Ниският мъж изпръхтя презрително.
— Ако си мислиш, че ние…
Томас замахна назад и хвърли ножа, както бе гледал да го прави Гали. Оръжието се завъртя, святкайки, във въздуха и се заби в шията на ниския мъж. В началото нямаше кръв, но с изкривено от ужас лице мъжът се вкопчи в дръжката. Едва сега кръвта рукна, избликвайки на тъмни струи с всяко туптене на сърцето. Мъжът отвори уста, но преди да успее да проговори, рухна на колене.
— Ти, малък… — прошепна Джансън, облещил очи в своя колега.
Томас бе не по-малко изненадан от това, което бе направил, и все още стоеше неподвижно, но се сепна и излезе от вцепенението си, Когато чу гласа на Джансън. Побърза да хукне към ъгъла на сградата и мястото, където бе видял дупката.
— Томас! — извика Джансън. Момчето чу стъпките му отзад.
— Върни се тук! Нямаш представа какво правиш!
Томас дори не забави крачка. Подмина храста, зад който се бе крил, и се насочи право към отвора в стената. Мъж и жена бяха приклекнали там, опрели гърбове един в друг. Щом видяха Томас, и двамата се изправиха.
— Аз съм Томас! — извика им той, преди още да са го попитали. — На ваша страна съм!
Те се спогледаха, а през това време Томас стигна до тях. Дишайки тежко, той се обърна и мярна силуета на Джансън, който бе на петдесетина крачки.
— Търсеха те навсякъде — съобщи мъжът. — Трябва да влезеш вътре. — Той посочи с пръст дупката в стената.
— Къде са останалите? — попита все така запъхтяно Томас.
— Къде е Винс?
Докато говореха, Джансън дотича при тях. Томас се обърна към него. Лицето на Плъха бе изкривено от гняв. Изражение, което Томас бе виждал и преди. Същото като на Нют. Сега вече знаеше. Плъха бе болен от изблика.
Джансън заговори на пресекулки:
— Това момче… е собственост… на ЗЛО. Предайте ми го.
Жената дори не трепна.
— Старче, тук при нас твоята ЗЛО не играе. На твое място щях да се разкарам час по-скоро. Лоши неща предстои да се случат на приятелчетата ти вътре.
Плъха не отговори, само местеше очи между Томас и другите двама. Накрая заотстъпва бавно назад.
— Вие май не разбирате. С вашата сляпа арогантност ще сложите край на всичко. Надявам се да изкарате достатъчно дълго, за да видите какво е адът.
Той се обърна и побягна, потъвайки в мрака.
— Какво му направи, че го ядоса така? — попита жената.
Томас се опитваше да си поеме дъх.
— Дълга история. Трябва да се срещна с Винс или с човека, който командва. И да намеря моите приятели.
— Успокой се, хлапе — погледна го мъжът. — Засега всичко върви като по ноти. Хората заемат позиции, залагат и се готвят за действие.
— Залагат? — не разбра Томас.
— Залагат.
— Какво означава това?
— Експлозиви, глупако. Ще сринем цялата сграда до основи. Ще покажем на тези от ЗЛО, че намеренията ни са сериозни.
66
Едва сега Томас започна да осъзнава някои неща. До този момент не си бе давал сметка колко фанатично е настроен Винс. По същия начин „Дясната ръка“ се бе отнесла и към него и приятелите му, преди да се измъкнат с пикапа. А и защо носят експлозиви, а не нормални оръжия? Нямаше никаква логика, освен ако целта им не бе да разрушават, а не да превземат. „Дясната ръка“, изглежда, не вървеше по същия път, който бе избрал той. Може би имаха свои мотиви да постъпват така, но Томас си даваше сметка, че тази организация е с далеч по-мрачно предназначение.
Трябваше да действа внимателно. В момента най-важното бе да спаси приятелите си и да освободи онези, които са били заловени.
Гласът на жената прекъсна мислите му:
— Нещо много се умълча.
— Ами… извинявайте. Кога според плана ще бъдат задействани експлозивите?
— Съвсем скоро, предполагам. Залагат ги от близо два часа. Искат да ги детонират по едно и също време, но се съмнявам, че разполагаме с толкова опитни специалисти.
— Ами хората вътре? Тези, които дойдохме да спасим?
Двамата се спогледаха и свиха рамене.
— Винс се надява да изведе всички.
— Надява се? Какво означава това?
— Надява се и толкоз.
— Трябва да говоря с него. — Всъщност Томас искаше да открие Миньо и Бренда. Със или без „Дясната ръка“ той знаеше какво трябва да направят: да слязат в лабиринта и да отведат всички при равнотранспорта.
Жената посочи отвора в стената.
— Мини оттатък и се огледай. Винс не би трябвало да е много далече. Но внимавай. Охраната на ЗЛО щъка навсякъде из това място. А те са доста жестоки копелдаци.
— Благодаря за предупреждението. — Томас се обърна, нетърпелив да влезе вътре. Зад отвора се виждаше само непрогледен мрак, който сякаш заплашваше да го погълне. Нямаше нито тревожни сигнали, нито мигащи светлини. Той прекрачи през ръба.