Следваше втора врата, след което групата се озова в малко преддверие, където Плъха затвори вратата зад тях със същата карта и отключи тази отпред. От другата страна имаше голяма стая, която не се отличаваше с нищо особено — същият облицован с плочки под и бежови стени. Множество отделения и шкафове. И няколко легла до задната стена, над всяко от които висеше страховито съоръжение от блестящ метал и пластмаса, наподобяващо маска. Томас не можеше да си представи, че някой ще допусне да му опрат подобно нещо в лицето.
Плъха махна към леглата.
— Тук ще премахнем заличителя от умовете ви — обясни той. — Не се безпокойте, знам, че тези устройства ви плашат, но процедурата няма да е толкова мъчителна, колкото си мислите.
— Няма да е толкова мъчителна? — повтори Пържитиган. — Това не ми харесва. Значи все пак ще боли, така ли?
— Разбира се, ще изпитате дребни неудобства — това все пак е хирургична процедура. — Мъжът в бяло застана до голямата машина отляво на леглата. По нея блещукаха десетина лампички. — Ще премахнем едно миниатюрно устройство от онази част на мозъците ви, която е заделена за дълготрайната памет. Но обещавам ви, не е толкова страшно, колкото звучи. — Той се зае да натиска копчетата и бръмченето в помещението се усили.
— Почакайте малко — спря го Тереза. — Това означава ли, че ще бъде премахнато онова, което ви позволяваше да ни държите под свой контрол?
В съзнанието на Томас изникна образът на Тереза пред онази колиба в Обгорените земи. И Алби, който се гърчеше на леглото в Чифлика. И Гали, докато убива Чък. Те всички са били под контрола на ЗЛО. За един кратък миг Томас се усъмни в решението си — нима бе съгласен отново да се остави в техни ръце? Да ги остави да бърникат в мозъка му? Но после съмненията му се разсеяха. Сега не бе моментът да се поддава на своята недоверчивост.
Тереза продължи:
— И какво ще кажете… — млъкна и погледна Томас.
Той знаеше за какво мисли тя. За способността им да разговарят телепатично. Както и за странното усещане, което я придружаваше — усещането, че са съединени, сякаш умът им е едно. Томас внезапно хареса идеята да се раздели с това завинаги. Може би скоро щеше да изчезне и празнотата от липсата на Тереза.
Тя се съвзе и продължи:
— И всичко ли ще бъде извадено? Всичко?
Плъха кимна.
— Всичко, освен малкото устройство, което ни помага да картографираме модела на гибелната зона. Не е необходимо да го изричаш, защото го чета в очите ти — вече няма да можете — ти, Томас или Арис, да правите дребните си номера. Изключихме го временно, но сега ще го премахнем окончателно. Заедно с това ще ви върнем дълготрайната памет и няма да можем да манипулираме умовете ви. Така че това е пакетна сделка. Приемате или отказвате.
Останалите в помещението си зашепнаха развълнувано. През главите им минаваха милион неща. Имаше толкова много работи, за които да помислят, толкова много усложнения. Толкова много причини да се сърдят на ЗЛО. Но хората от групата, изглежда, бяха поизгубили предишния си борбен дух и сега той бе заменен от нетърпението да се приключи веднъж завинаги.
— Ще ни бъркат в мозъците! — провикна се Пържитиган. — Разбрахте ли? Ще бъркат вътре.
В отговор се чуха само изплашени въздишки.
— Добре, мисля, че сме готови — обяви Плъха. — Но едно последно уточнение. Искам да ви го кажа, преди да ви върна спомените. По-добре да го чуете сега от мен, отколкото… да си припомните изпитанията.
— За какво говорите? — попита го Хариет.
Плъха скръсти ръце на гърба с мрачно изражение.
— Някои от вас притежават имунитет към изблика. Но… не всички. Сега ще ви прочета списъка — ако обичате, постарайте се да го приемете спокойно.
6
В помещението се възцари тишина, нарушавана единствено от бръмченето на машината и тихото писукане на индикаторите. Томас знаеше, че е от тези с имунитет — поне така му беше казал Плъха, — но нямаше представа кои от другите са като него. В душата му отново се пробуди предишният задушаващ страх.
— За правилното провеждане на един експеримент — обясняваше Плъха — ние се нуждаем от контролна група. Направихме всичко по силите си да ви опазим колкото се може по-дълго от вируса. Но той се пренася по въздушен път и е силно заразен.
Мъжът млъкна и огледа присъстващите.
— Просто ни кажи — ядоса се Нют. — И без това вече всички смятахме, че сме болни. Няма да ни разбиеш сърцата.
— Така е — добави Соня. — Прекрати драмата и казвай.
Томас забеляза, че Тереза се е промъкнала до него. Дали и на нея вече й бяха казали? Предполагаше, че и тя като него има имунитет — инак ЗЛО не би ги избрала за техните особени роли.