— Казал е само, че някой се е обадил и трябва да излезе за един час, за да се срещне с много влиятелна личност. Не е споменал никакво име. Обаждането се е получило около девет часа в петък вечер.
— Точно тези думи ли ви обясни жената, че е използвал?
— Така мисля. Защо?
— Защото, ако го е казал по този начин, може да са замесени двама души.
— Как така?
— Звучи, сякаш един човек му се е обадил, за да уговори среща с друг, именно тази влиятелна личност. Ако влиятелният човек се беше обадил лично, тогава той щеше да каже на съпругата, че така и така тази важна клечка звънна и трябва да се срещна с човека. Разбираш ли какво имам предвид?
— Да. Обаче, който и да се е обадил, може просто да си е послужил с името на влиятелна личност, за да подмами Паундс навън. Действителният човек може и изобщо да не е бил замесен.
— Възможно е. Обаче според мен, каквото и да се е казало тогава, то е било много убедително, за да придума Паундс да излезе от къщи посред нощ, сам.
— Може да е бил някой, когото е познавал.
— Може. Но тогава вероятно е щял да каже на жена си името му.
— Вярно.
— Взел ли е нещо със себе си? Куфарче, някакви папки, каквото и да е?
— Не ни е известно. Съпругата е гледала телевизия. Тя всъщност не го е видяла с очите си да излиза през вратата. Вече обсъдихме всичко това с нея, както и направихме оглед на цялата къща. Няма нищо. Куфарчето му си беше в неговия кабинет в участъка. Той даже не го е носил вкъщи. Няма нищо, за което да се хванем. Честно казано, ти беше най-добрият кандидат и вече си чист. Това пак ме връща на първия ми въпрос. Възможно ли е това, с което се занимаваш в момента, да има нещо общо със случилото се?
Бош не можа да превъзмогне себе си и да каже на Ървинг какво мислеше в действителност, какво чувстваше дълбоко в себе си за участта, сполетяла Паундс. Но не чувството за вина го възпираше. А желанието Да запази мисията си изцяло за себе си. В този миг осъзна, че отмъщението е изключително усещане, мисия за единак, нещо, което никога не бива да се изрича гласно.
— Не знам отговора на този въпрос — отвърна. — Не съм споделял нищо с Паундс. Но той искаше да ме натопи, да ме отстрани завинаги. Знаеш го. Човекът е мъртъв, но той си беше мухльо и искаше да ме отстрани. Вероятно се е ослушвал да дочуе каквото и да било за мен. Някои хора ме видяха тази седмица. Може да са му пошушнали нещичко и той да е нагазил в дълбоки води. Не го биваше много за следовател. Може и да е направил някаква грешка. Не знам.
Ървинг го изгледа непроницаемо. Бош знаеше, че в момента той се опитваше да прецени каква част от казаното бе истина и каква празни приказки. Бош заговори пръв:
— Казал е, че ще се среща с важна личност?
— Да.
— Виж, шефе, не знам какво точно ти е разправил Маккитрик за нашия разговор с него там, във Флорида, но ти самият знаеш, че по онова време е имало замесени доста влиятелни люде… в случая с майка ми. Ти си бил там.
— Да, но не се занимавах с разследването, не и след първия ден.
— Маккитрик спомена ли ти за Арно Конклин?
— Днес не. Обаче тогава, да. Спомням си как веднъж, като го попитах какво става със следствието, ми каза да питам Арно. Той се бил намесил, за да прикрие някого.
— Да, нали Арно Конклин е бил влиятелна личност…
— Но сега? Той е стар човек, ако изобщо е жив.
— Жив е, шефе. И не бива да забравяш нещо. Важните клечки винаги се движат в обкръжение от важни клечки. Те никога не са сами. Конклин може и да е стар вече, но може да има някой, който не е.
— Какво се опитваш да ми кажеш, Бош?
— Казвам ти да ме оставиш на мира. Аз сам трябва да довърша започнатото. Аз съм единственият, който би могъл да го направи. Казвам ти да се опиташ да държиш Брокман настрана от мен, както и всички останали.
Ървинг го загледа настойчиво и Бош бе убеден, че заместник-началникът не знаеше как точно да постъпи в момента, на чия страна да застане. Бош се изправи.
— Ще поддържаме връзка.
— Не ми казваш всичко.
— Така е най-добре.
Излезе през вратата в коридора, сети се нещо и се върна обратно в стаята при Ървинг.
— Как да се прибера у дома? Нали вие ме докарахте.
Ървинг посегна към телефона.
35
Бош влезе през портала на петия етаж в Отдела за вътрешни разследвания, но там нямаше никой. Изчака няколко минути Толивър, на когото Ървинг бе наредил да го откарат до дома му, обаче младият детектив не се появи. Бош реши, че отделът вероятно се опитва да му устрои нов рунд игра на нерви. Не му се щеше да влиза вътре, за да търси Толивър, затова просто силно го извика. Вратата зад гишето бе леко открехната, нямаше начин да не го чуе.