В стаята влезе обаче Брокман. Той се вгледа настойчиво в Бош, без да проговори.
— Слушай, Брокман, Толивър трябваше да ме закара вкъщи — заяви Бош. — Не искам да си имам никакво вземане-даване с теб.
— О, колко жалко.
— Просто извикай Толивър.
— Бъди нащрек, Бош, няма да те оставя на мира.
— Знам. Ще повикаш ли Толивър?
— Няма да усетиш как ще те пипна.
Бош кимна и погледна към вратата, през която очакваше всеки момент да се появи Толивър. Искаше му се Да прекрати този разговор и да се прибере вкъщи. Зачуди се дали да не си хване такси, но в пиковия час щеше Да му струва поне петдесет долара. Освен това му допадаше идеята да го откара едно от светилата в ОВР.
— Хей, убиец!
Бош отново погледна Брокман. Започваше да му писва от този тип.
— Как е да се чукаш с друг убиец, а? Сигурно наистина си струва да идеш чак до Флорида.
Бош се опита да запази самообладание, обаче усети, че лицето му го издаде. Разбра веднага кого имаше предвид Брокман.
— Какви ги дрънкаш?
Лицето на Брокман светна от удоволствие, като видя изненадата на Бош.
— Уха, супер! Тя даже не си е направила труда да ти го съобщи, а?
— Какво да ми съобщи?
Искаше му се да се пресегне през плота и да сграбчи Брокман за реверите, но се сдържа.
— Какво да ти каже ли? Слушай какво аз ще ти кажа. Мисля, че цялата ти история е същите с бели конци, и аз ще го докажа. Тогава господин Чистофайник от горния етаж няма да може да те прикрива повече.
— Той каза, че съм чист и да ме оставиш на мира.
— Да ти го начукам и на тебе, и на него. Като разбия алибито ти, няма да има къде да ходи и ще те отреже.
Толивър влезе с ключове за кола в ръката. Застана мълчаливо зад Брокман със сведени към пода очи.
— Веднага я пуснах през компютъра — каза Брокман. — Тя е с досие, Бош. Не го ли знаеше? Тя е убийца като теб. Краставите магарета се надушват отдалеч. Двамата сте си лика-прилика.
Бош имаше хиляди въпроси, но за нищо на света не би ги задал на този човек. Замисли се за чувствата си към Джаз и усети как в душата му се отвори огромна празнина. Даде си сметка, че тя му бе предоставила достатъчно признаци, но той не ги беше разчел. Въпреки това най-осезателното чувство, което го връхлетя, беше усещането, че е предаден.
Бош умишлено пренебрегна Брокман и погледна към Толивър.
— Хей, хлапе, ще ме караш ли, или какво?
Толивър заобиколи гишето, без да отговори.
— Бош, вече съм те спипал за асоцииране — изрече Брокман, — но това някак си не ме задоволява напълно.
Бош пристъпи към вратата за коридора и я отвори. Според вътрешния правилник на ПУЛА на служителите от управлението бе забранено да общуват с доказани престъпници. Дали Брокман можеше да скалъпи обвинение по този параграф или не, никак не го беше грижа. Прекрачи прага, а Толивър го последва. Преди вратата да се е затворила плътно, Брокман викна след тях:
— Целуни я от мен, убиецо.
36
Бош седеше умълчан до Толивър по пътя към дома си. В съзнанието му бликаше цял водопад от мисли и той реши просто да пренебрегне присъствието на младия детектив от ОВР. Толивър беше оставил радиото включено на честотата на полицията и репликите, носещи се в ефира, бяха единственото, което напомняше на някакъв разговор в колата. Бяха хванали най-натовареното движение от прибиращите се след работа вечер и се движеха изключително бавно към прохода Кахуенга.
Вътрешностите на Бош потръпваха болезнено от пристъпите на гадене преди час и беше притиснал с ръце корема си, сякаш прегръщаше бебе. Знаеше, че трябва да подреди мислите си. Колкото и да беше заинтригуван и объркан от подмятанията на Брокман за Джасмин, съзнаваше, че трябва да изтика тези мисли настрани. В момента Паундс и случилото се с него беше далеч по-важно.
Опитваше се да свърже брънките на веригата от събития и заключението, което си извади, беше очевидно. Неговото натрапване на приема в къщата на Мител и изпращането на фотокопието на статията от „Таймс“ бяха предизвикали убийството на Харви Паундс, човека, чието име беше използвал. Макар че беше дал само името на приема у Мител, то по някакъв начин бе свързано и проследено до истинския Паундс, който като резултат от това бе измъчван и убит.
Бош предположи, че освен това и обажданията му в автослужбата бяха обрекли Паундс. С опреснена от получената заплашителна бележка памет, Мител навярно се беше постарал да открие коя е личността, представила се като Харви Паундс и какви цели преследва. Мител имаше връзки, които се простираха от Лос Анджелис до Сакраменто и Вашингтон. Той е могъл съвсем бързо да открие, че Харви Паундс е полицай. Дейността на Мител като финансист на предизборни кампании беше поставила много влиятелни люде на постовете им в Сакраменто. Той определено е притежавал нужните връзки в столицата, за да установи дали някой е извършвал проучвания за него. И ако го е направил, е разбрал, че лейтенантът от ПУЛА е разпитвал и за още четирима мъже от жизненоважно значение за него. Арно Конклин, Джони Фокс, Джек Маккитрик и Клод Ено.