Вярно, всичките тези имена бяха замесени в случай с почти тридесет и пет годишна давност. Обаче самият Мител беше точно в центъра на тази конспирация и душенето наоколо от Паундс беше повече от достатъчно, за да го подтикне да предприеме някакви стъпки и да открие с какво се е захванал лейтенантът.
Заради подхода на човека, който според него е бил Паундс, на приема в дома му, Мител вероятно е заключил, че е нарочен от закоравял изнудвач. И той е знаел как да елиминира проблема. Както е бил елиминиран и Джони Фокс.
Заради това и бе измъчван Паунд, разбра Бош. За Мител е било много важно да разбере, че проблемът не се простира по-далеч от Паундс, че няма друг, който да знае толкова, колкото него. Обаче самият Паундс не е знаел съвсем нищо. Не е имало какво да им даде. Бил е изтезаван, докато сърцето му не издържало.
Въпросът, който нямаше отговор в съзнанието на Бош, бе какво знаеше Арно Конклин за всичко това. Бош все още не се бе доближавал до него. Дали е бил уведомен за човека, дебнещ Мител? Дали той е заповядал да се докопат до Паундс, или е било самоинициатива на Мител?
В този момент Бош съзря в теорията си пропуск, който изискваше доуточняване. Мител се бе срещнал лице в лице с него в ролята на Харви Паундс на приема за набиране на фондове. Фактът, че Паундс е бил измъчван, преди да умре, показваше, че Мител не е бил там по това време. В противен случай би видял, че изтезават не този, когото трябва. Бош се запита дали сега, ако са разбрали, щяха да започнат да издирват човека, който наистина им трябва.
Преразгледа още веднъж предположението си, че Мител не е бил на мястото, и реши, че нещата действително си пасват. Мител не бе от хората, които биха си омърсили ръцете пряко. За него нямаше проблем да нареди екзекуцията, но не би пожелал да присъства. Бош проумя, че и костюмираният сърфист го беше видял отблизо, следователно и той не би могъл да е замесен пряко в убийството на Харви Паундс. Така оставаше единствено мъжът, когото бе видял през френските прозорци в къщата. Мъжът с тежкото тяло и дебелия врат, на когото Мител бе показал изрезката. Мъжът, който се подхлъзна и падна на алеята, докато гонеше Бош.
Бош проумя, че до момента не беше разбирал колко близко се бе намирал самият той до участта на Паундс. Бръкна във вътрешния джоб на якето си за пакета с цигари и започна да пали една.
— Имаш ли нещо против да не пушиш? — попита Толивър. Това бяха първите му думи за продължилото вече тридесет минути пътуване.
— Аха, имам.
Бош запали цигарата си и прибра запалката си в джоба. Отвори прозореца.
— Сега щастлив ли си? Изгорелите газове са по-лоши.
— Това е превозно средство за непушачи.
Толивър почука с пръст по пластмасовата табелка, прилепена с магнити към капака на пепелника в колата. Беше една от стандартните, безплатни реклами, които се бяха появили, след като градската управа прокара законите, с които тютюнопушенето се забраняваше във всички общински сгради и половината от моторизираните средства на управлението бяха провъзгласени за непушаческа територия. Табелката с магнитчетата изобразяваше цигара в червена окръжност, зачертана диагонално през диаметъра. Под кръга беше изписано: „Благодаря, Че не запалихте.“ Бош се пресегна, отлепи табелката и я Запокити през отворения прозорец. Видя как тя отскочи след удара в настилката и се залепи на страничната врата на автомобила в съседната лента.
— Сега вече не е. Вече е кола за пушачи.
— Бош, ти наистина си ненормалник, знаеш ли?
— Подай оплакване, хлапе. Приший ми го към обвинението за престъпни връзки, върху което работи шефът ти. Пет пари не давам.
Помълчаха известно време, докато колата продължаваше да крета напред.
— Той блъфираше, Бош. Мислех, че си наясно.
— Как така?
Беше изненадан от откровението на Толивър.
— Той просто блъфираше, това е. Още кипи, дето го халоса с онази маса. Обаче знае, че не може да ти го прикачи. Случаят е стар. Предумишлено убийство. Случай на семейно насилие. Минала е през петгодишен срок на наблюдение. Единственото, което трябва да направиш, е да кажеш, че не си знаел, и край, обвинението отлита в нощта.
Бош почти можеше да се досети за какво се отнасяше. Тя почти буквално му го беше казала по време на изповедите им. Останала прекалено дълго с някого. Така му беше казала. Сети се за картината, която бе видял в ателието й. Сивият портрет с червените като кръв отблясъци. Опита се да изтика тази мисъл от съзнанието си.