— Това ли е?
Бош се обърна. Гауди държеше чук в едната си ръка, а в другата стоманено резе. Хари видя, че на една от гайките на колана му висеше и катинар с ключове.
— Да — отвърна Бош, — готов съм.
Отстъпи назад и остави инспектора да си свърши работата. Чукането тъкмо започна, когато телефонът из-звъня. Беше забравил напълно за Кийша Ръсел.
Слушалката беше в джоба му вместо в служебното куфарче. Извади я и я разгъна.
— Да, Бош е.
— Детектив, обажда се доктор Ханойъс.
— О… здравей.
— Нещо не е наред ли?
— Не, хм, всъщност, да. Очаквах някой друг. Тази линия ми е необходима за няколко минути. Очаквам да ми се обадят всеки момент. Може ли да ти звънна по-Късно?
Бош погледна часовника си. Беше шест без пет.
— Да — отвърна Хинойъс, — ще бъде в кабинета си до шест и половина. Искам да обсъдим нещо с теб и да разбера как мина на шестия етаж, след като си тръгнах.
— Всичко е наред, но ще ти се обадя после.
В мига, в който затвори, телефонът звънна отново.
— Бош.
— Бош, нямам време за празни приказки. — Беше Ръсел. Явно нямаше време и да се представи. — Статията се отнася до това, че убийството на Харви Паун де се е обърнало навътре към управлението и че следователите са прекарали няколко часа с теб днес. Претърсили са дома ти и вярват, че ти си най-вероятният заподозрян.
— Вероятен заподозрян? Та ние даже не използваме такъв израз, Кийша. Сега вече със сигурност знам, че си говорила с една от онези отрепки в ОВР. Те не биха могли да проведат разследването както трябва даже и ако убиецът им се навре съм в ръцете.
— Не се опитвай да ми хвърляш прах в очите. Всичко е много просто. Имаш ли някакъв коментар за статията, която излиза утре, или не? Ако имаш нещо за казване, тъкмо сега е моментът, за да излезе в първото издание.
— Официално нямам никакъв коментар.
— А неофициално?
— Неофициално, без право да ме цитираш или да използваш думите ми, Кийша, мога да ти кажа, че историята ти издиша. Напълно. Като спукан балон. Ако я пуснеш така, както току-що ми я изложи накратко, утре ще ти се наложи да пишеш нова, за да я опровергаеш. В нея ще се казва, че не съм никакъв заподозрян. А после ще ти се наложи да си търсиш друго поприще за изява.
— Това пък защо? — попита тя нахакано.
— Защото това е очерняне, дирижирано от Отдела за вътрешни разследвания. Партенка. И когато утре всички от управлението го прочетат, те ще го проумеят й освен това ще разберат, че ти си се хванала на въдицата-Никога повече няма да ти имат доверие. Ще си мислят, че си маша в ръцете на типове като Брокман. Никой, който би бил от значение за работата ти като източник, няма да поддържа никакви връзки с теб. Включително й аз. Ще ти остане единствено преразказването на официалните полицейски сводки и статии, излезли в други вестници. А освен това, разбира се, всеки път, щом на Брокман му се прииска да натопи някого, ще вдига телефона й ще ти звъни.
По линията се възцари мълчание. Бош погледна към небето и видя, че то бе започнало да се оцветява в розово от настъпващия залез. Хвърли поглед към часовника си. Оставаше само една минута до крайния й срок.
— Там ли си, Кийша?
— Бош, ти се опитваш да ме сплашиш.
— Точно така, трябва да си уплашена. Разполагаш с около минута, за да вземеш важно решение.
— Нека ти задам един въпрос. Вярно ли е, че си нападнал Паундс преди две седмици и си го изхвърлил през прозореца?
— Официално или неофициално изявление?
— Няма значение. Просто искам отговор. Бързо!
— Неофициално това е повече или по-малко вярно.
— Ами това съвсем логично би те направило вероятен заподозрян за смъртта му. Не виждам…
— Кийша, бях извън този щат последните три дни. Върнах се едва днес. Брокман ме задържа и говори с мен по-малко от един час. Провериха думите ми и ме пуснаха. Не съм заподозрян. Говоря с теб от ливадата пред къщата си. Чуваш ли ударите на чука? Това е къщата ми. Извикал съм дърводелец. На заподозрените в убийство позволява ли им се да си спят вкъщи?
— Как мога да се убедя, че това е истината?
— Днес? Не можеш. Трябва да избираш. Между Брокман и мен. Утре можеш да се обадиш на заместник-началника Ървинг и той ще потвърди… Ако изобщо пожелае да говори с теб.
— По дяволите! Бош, не мога да повярвам. Ако ида при редактора си и в последната минута му кажа, че статията за първа страница, уговорена на оперативката в три следобед издиша… Може и наистина да ми се наложи да търся ново поприще, както и напълно нов вестник, в който да работя.
— По света съществуват и други новини, Кийша. Могат да изровят нещо друго за първата страница. Това ще ти се отплати за в бъдеще. Ще разкажа на хората за теб.