Ким поклати глава. Името не му беше познато. Прокара ръка по темето си и така изтика насъбралата се пот в участъка с по-гъста коса. Бош бе уверен, че беше разиграл картите съвършено и дебелият мъж щеше да отговори на всичките му въпроси.
— И така, за Джони Фокс? — попита Бош. — Нямам цяла нощ на разположение.
— Виж какво, аз не знам нищо. Просто направих услуга за услуга.
— Разкажи ми за нея.
Той помълча доста дълго, за да събере мислите си.
— Така, знаеш ли кой беше Джек Раби?
— В Далас?
— Да, онзи, който уби Осуалд14. Е, Джони Фокс беше един вид Джек Раби на Ел Ей, разбираш ли? Същите времена, същият тип. Фокс държеше жени, беше комарджия, знаеше кои ченгета са подкупни и ги подкупваше при нужда. Това му помагаше да избегне затвора. Беше класическа холивудска отрепка. Като свърши живота си, в сводката за произшествия на холивудския участък отбелязах факта, че щях да го подмина. Той беше боклук, а ние не пишехме за боклуци. Тогава един от моите източници в полицията ми спомена, че Фокс бил на щат при Конклин.
— Това вече е била добра история.
— Аха. Така че звъннах на Мител, мениджърът на кампанията на Конклин, и му пуснах мухата. Исках да получа някакъв отговор. Нямам представа какво знаеш за онези времена, но Конклин имаше излъскано неопетнен имидж. Той беше човекът, който атакуваше всички видове пороци в града, а ето че на щат при него беше една отявлена отрепка. Щеше да се получи страхотна история. Макар че Фокс нямаше криминално досие, поне това знаех, за него имаше секретни документи, до които можех да получа достъп. Такава статия би навредила много и Мител прекрасно го съзнаваше.
Той спря на това място, на границата. Знаеше останалото, но за да го изрече на глас, трябваше да бъде принуден да прекрачи тази граница.
— Мител го е осъзнавал — каза Бош, — затова ти е предложил сделка. Да те включи в тежката артилерия на Конклин, ако поизчистиш историята.
— Не съвсем.
— Тогава какво? Каква точно беше сделката?
— Сигурен съм, че тази история вече има давност и…
— Не се безпокой за това. Кажи ги на мен, само на мен, двамата с кучето ти и така си го знаете.
Ким си пое дълбоко дъх и продължи:
— Това беше по средата на кампанията, така че Конклин вече имаше свой говорител. Мител ми предложи поста на помощник-говорител след изборите. Щях да работя извън офисите на съда във Ван Найс и да движа работите във Вали.
— Ако Конклин спечелеше.
— Да, но това беше извън всякакво съмнение. Освен ако историята с Фокс не направеше поразии. Обаче аз отстоявах своето и го използвах, за да упражня натиск. Казах на Мител, че искам да бъда главният говорител след избирането на Арно или той ще си търпи последствията. Той се свърза с мен по-късно и даде съгласието си.
— След като е говорил с Конклин.
— Предполагам. Както и да е, написах статията, като изключих от нея подробностите за миналото на Фокс.
— Четох я.
— Това е всичко, което направих. Получих мястото. За това повече никога не се спомена.
Бош за миг мислено прецени Ким. Той беше слаб човек. Не разбираше, че занаятът на репортера е призвание също като полицейската работа. Човек полага клетва пред самия себе си. На Ким очевидно не му беше трудно да я наруши. Бош не можеше да си представи някой като Кийша Ръсел да постъпи по този начин при подобни обстоятелства. Постара се да прикрие неприязънта си и продължи нататък.
— Върни се назад в миналото. Много е важно. Когато за първи път се свърза с Мител и му каза, че си разбрал за миналото на Фокс, имаше ли чувството, че то вече му е известно?
— О, да. Не знам дали полицаите са му го казали в онзи ден, или поначало е бил наясно. Обаче той знаеше, че Фокс е мъртъв, и прекрасно бе осведомен кой е бил той. Май остана доста изненадан, че аз също знам, и нямаше търпение да сключи сделка, която запази тези подробности извън печата… тогава за първи път в живота си извърших подобно нещо. Ще ми се никога да не го бях правил.
Ким сведе поглед към кучето си, после към кремавия килим и Бош осъзна, че това беше един вид екран, на който мъжът срещу него виждаше как животът му рязко е свърнал от мига, в който бе приел сделката. Отклонил се бе от поетия път, за да стигне до настоящата си точка.
— В статията ти не се споменават имената на никакви полицаи — каза Бош. — Помниш ли кой се е занимавал със следствието?
— Всъщност не. Беше толкова отдавна. Сигурно са били от холивудския участък, отдел „Убийства“. По онова време те разследваха и нещастните случаи с фатален край. Сега за това си има отделна служба.
— Клод Ено?
— Ено? Спомням си го. Може и той да е бил. Май си спомням, да, той беше. Да, точно така. Той водеше следствието сам. Неговият партньор беше решил да се мести или се беше оттеглил, или нещо от този род, и той чакаше постъпването на следващия, затова работеше сам. Така че му даваха пътните произшествия. Те обикновено са по-леки, поне що се отнася до евентуалното разследване.
14
Прекият извършител на покушението срещу Джон Кенеди в Далас. На свой ред убит от Джек Раби. — Б. пр.