— Кой сте тогава?
— Аз също се опитвам да разгадая един криминален случай.
— Детектив?
— Да. Името ми е Хари Бош и бих искал да ви попитам…
Бош спря. В лицето на Конклин беше настъпила промяна. Бош не можеше да определи дали бе страх или може би проблясък на досещане, обаче нещо се бе променило. Конклин вдигна очи към него и Бош осъзна, че старецът се усмихваше.
— Йеронимъс Бош — прошепна той. — Също като художника.
Бош бавно кимна. Осъзна, че беше шокиран не по-малко от стареца срещу него.
— Откъде знаете?
— Защото съм чувал за теб.
— Откъде?
— От майка ти. Тя ми каза за теб и особеното име, с което те е кръстила. Обичах майка ти.
Сякаш го удариха в гърдите с тежка торба пясък. Бош усети как дъхът му секна и се подпря с ръка на таблата на леглото, за да запази равновесие.
— Седни. Седни, моля те.
Конклин протегна трепереща ръка, за да подкани Бош да седне на леглото. Кимна леко, щом Бош се подчини.
— Не! — изрече Бош високо и скочи на крака миг след като беше седнал. — Вие сте я използвали и сте я убили. После сте платили на разни хора, за да погребат истината с нея. Затова съм тук. Дойдох за истината. Искам да я чуя от вашите уста и без никакви преструвки колко сте я обичали. Вие сте лъжец.
В очите на Конклин се появи умолителен израз, след което старецът извърна поглед към тъмната част на стаята.
— Не знам истината — каза той с глас като шумолене на сухи листа, подгонени от вятъра. — Нося отговорност, затова, да, може да се каже, че аз съм я убил. Единствената истина, която зная, е, че я обичах. Можеш да ме наричаш лъжец, но това е чистата истина. Бих се почувствал пълноценен човек, ако ми повярваш.
Бош не можеше да осъзнае нещата, които ставаха, които се казваха.
— Тя е била с вас в онази нощ. В „Хонкок Парк“.
— Да.
— Какво се случи? Какво направихте?
— Убих я… с думите си, с действията си. Трябваха ми много години, за да го проумея.
Бош се приближи и се извиси над стария човек. Искаше му се да го сграбчи и разтресе, за да получи някакъв смислен отговор. Но Арно Конклин бе толкова крехък, че това можеше и да го разбие на парчета.
— Какво искате да кажете? Погледнете ме. Какво искате да кажете?
Конклин извърна глава на шия, не по-широка от чаша мляко. Погледна Бош и кимна тъжно.
— Виждаш ли, онази вечер правихме планове. Двамата с Марджори. Бях запленен от нея напук на здрав разум и съвети. Както моите, така и на други. Искахме да се оженим. Бяхме го решили. Щяхме да те приберем от онзи детски дом. Имахме толкова много планове. Именно в онази нощ ги направихме. И двамата бяхме толкова щастливи, че плакахме. Следващия ден бе събота. Аз исках да отидем в Лас Вегас. Да взема колата и да караме нататък през цялата нощ, преди да сме си променили решението или някой да го промени вместо нас. Тя се съгласи и отиде до дома си, за да си събере нещата… И никога не се върна.
— Това ли е вашата история? И вие очаквате да ви…
— Разбираш ли, след като тя тръгна, аз се обадих само на един човек. Но това бе достатъчно. Обадих се най-Добрия си приятел, за да споделя с него добрата новина и да го помоля да дойде с мен и да ми бъде кум. Исках да дойде с нас в Лас Вегас. И знаеш ли какво ми отговори? Той се отказа от честта да бъде мой кум. Каза, че ако се оженя за тази…тази жена, с мен ще бъде свършено. Нямало да ми позволи да го направя. Каза, че имал големи планове за мен.
— Гордън Мител.
Конклин кимна тъжно.
— Значи искате да кажете, че Мител я е убил? И вие не сте знаели?
— Не знаех.
Той сведе очи към немощните ръце и ги сви в юмруци върху одеялото. Те изглеждаха напълно безсилни. Бош само гледаше.
— Не го проумявах години наред. Беше просто немислимо да предположа, че той го е направил. А освен това, естествено, трябва да призная, че по онова време мислех за себе си. Бях жалък страхливец и мислех единствено за своето спасение.
Бош не съумяваше да следи разказа му. Но, така или иначе, изглеждаше, че Конклин всъщност не говори на него. Старецът в действителност разказваше историята на самия себе си. Той ненадейно се откъсна от спомените си и се вгледа в Бош.
— Знаеш ли, аз вярвах, че някой ден ще дойдеш.
— Откъде?
— Защото знаех, че теб ще те е грижа. Може би никой друг. Обаче знаех, че ти ще си загрижен. Трябваше да си загрижен. Ти беше неин син.
— Разкажете ми какво се случи в онази нощ. Разкажете ми всичко.
— Имам нужда от малко вода. За гърлото ми. Там, на масата има чаша, а чешмата е в коридора. Не я оставяй да се отича. Става прекалено студена и ме болят зъбите.