Бош погледна чашата на масата, после пак към Конклин. Почти се задушаваше от страх, че ако остави стария човек, макар и само за миг, той може да умре и да отнесе историята със себе си. И така никога нямаше да може да я чуе.
— Иди. Нищо ми няма. И определено не бих могъл да избягам никъде.
Бош хвърли поглед към бутона за повикване. Конклин пак прочете мислите му.
— По-близо съм до ада, отколкото до рая за това, което извърших. Заради мълчанието си. Трябва да споделя своята история. Мисля, че ти ще си много по-добър изповедник от който и да било свещеник.
Като излезе от стаята с чашата в ръка, Бош видя как фигурата на някакъв мъж зави в далечния край на коридора и изчезна. Стори му се, че мъжът бе облечен в костюм. Не беше пазачът. Откри чешмата и напълни чашата. Конклин немощно се усмихна, като я пое в ръце, и прошепна благодарности, преди да отпие. После Бош взе чашата и я остави на нощното шкафче.
— Добре — каза Бош, — казахте, че тя си тръгнала в онази нощ и никога не се завърнала. Вие как научихте за случилото се?
— На следващия ден вече бях започнал да се страхувам, че нещо е станало. Накрая се обадих в офиса си и направих обичайната проверка на произшествията през нощта. Наред с останалите неща ми съобщиха и това, че в Холивуд има случай на убийство. Разполагаха с името на жертвата. Беше тя. Това беше най-ужасният ден в моя живот.
— Какво стана после?
Конклин бавно прокара ръка по черепа си и продължи.
— Научих, че е била намерена същата сутрин. Тя… Вях изпаднал в шок. Не можех да повярвам, че е възможно да се случи. Накарах Мител да направи някои запитвания, но така и нищо не се знаеше. После мъжът, който… който ме бе запознал с Марджори, се обади.
— Джони Фокс.
— Да. Обади се, защото чул, че полицията го издирва. Твърдеше, че бил невинен. Заплаши ме. Каза, че ако не го защитя, ще разкрие пред полицията, че в онази нощ Марджори е била с мен. Това щеше да сложи край на кариерата ми.
— И вие го защитихте.
— Прехвърлих топката на Гордън. Той се зае с твърденията на Фокс и потвърди алибито му. Не мога да си спомня какво точно беше, но се оказа вярно. Беше играл карти някъде и имаше много свидетели. След като се убедих, че той не е замесен, се свързах с двамата детективи по случая и уредих среща между тях и Фокс. За да мога да защитя Фокс и съответно да предпазя себе си, двамата с Гордън измислихме история, според която Фокс бе важен свидетел в разследване на прокуратурата. Планът ни успя. Детективите насочиха вниманието си в друга посока. По-късно говорих с единия от тях и той ми каза, че смятали Марджори за жертва на сексуално престъпление. Разбираш ли, по онова време те бяха доста редки. Детективът каза, че изгледите за разрешаване на случая не били обнадеждаващи. Опасявам се, че тогава нито за миг не подозирах… Гордън. Да, направих такова ужасно нещо на един невинен човек. Беше точно пред очите ми, а аз не го видях и не го проумявах дълго време. Бях глупак. Марионетка.
— Казвате, че не сте били вие, нито Фокс. Твърдите, че Мител я е убил, за да отстрани евентуалната заплаха за бъдещата ви кариера. Но че не го е споделил с вас. Идеята е била негова и той просто я е осъществил.
— Да, твърдя го. Казах му в онази нощ, когато му се обадих, че тя е по-важна за мен от всичките му планове за бъдещето ми, от моите собствени планове. Той отвърна, че това ще сложи край на моята кариера и аз го приех. Приемах го, стига да започнех следващия етап от живота си до нея. Вярвам, че онези минути бяха най-щастливите в живота ми. Обичах и бях готов да отстоявам себе си.
Той леко тупна с юмрук по одеялото, жест, лишен от всякаква сила.
— Казах на Мител, че не ми пука какви последствия ще има това за бъдещата ми кариера. Казах му, че смятаме да се преместим да живеем другаде. Не знаех къде. Ла Джола, Сан Диего, изредих наслуки няколко места. Не знаех къде ще отидем, но бях непреклонен. Бях му ядосан, задето не споделяше радостта от решението ни. И по този начин го предизвиках, сега вече знам, и така ускорих смъртта на майка ти.
Бош се взря в него. Болката му изглеждаше искрена-Очите на Конклин бяха измъчени и безжизнени като люковете на потънал кораб. Зад тях имаше единствено мрак.
— Мител някога признавал ли го е открито?
— Не, обаче аз разбрах. Мисля, че подсъзнателно винаги съм го знаел, но после, нещо, което той ми каза години по-късно, го извади наяве. То затвърди вътрешното ми убеждение. И сложи край на отношенията ми с него.
— Какво точно каза той? Кога?
— Много години по-късно. Беше по времето, когато се подготвях да се кандидатирам за главен прокурор. Можеш ли да повярваш? Такава измама, Боже мой. Аз, лъжецът, страхливецът, конспираторът, да бъда възкачен на най-високия пост в правоохранителната система на щата. Един ден Мител дойде при мен и ми каза, че трябва да се оженя в годината преди изборите. Да, наистина беше толкова безочливо прям. Каза, че за мен се носели слухове, заради които съм можел да изгубя гласове. Отвърнах, че това е нелепо и че нямам намерение да се женя само и само за да запуша устите на някакви тъпаци от Палмдейл или от някое забравено от Бога място в пустинята. Тогава той каза нещо, просто нехайна забележка, подмятане, на излизане от кабинета ми.