Конклин замълча, за да се пресегне пак към чашата. Бош му помогна да я поеме и старецът бавно отпи. Бош забеляза, че около него витаеше мирис на лекарства. Беше ужасно. Напомняше му за трупове и морга. Бош взе чашата, когато Конклин привърши, и я върна на мястото й.
— Каква беше забележката?
— Като излизаше от кабинета ми, той каза, спомням си го дословно: „Понякога ми се ще да не те бях отървавал от скандала с онази курва. Може би, ако не го бях направил, сега нямаше да имаме този проблем. Хората Щяха да знаят, че не си обратен.“ Това бяха думите му.
Бош се взря в него мълчаливо за известно време.
— Може просто да се е изразил образно. Може просто Да е искал да каже, че ви е отървал от скандала, който би могъл да избухне, ако се е било разчуло, че сте се познавали. Не е доказателство, че я е убил или че е поръчал да я убият. Били сте в прокуратурата, знаете, че това не е достатъчно. Не е пряка улика. Никога ли не сте Се изправяли открито срещу него?
— Не. Никога. Бях прекалено зависим от него. Гордън започваше да става влиятелен човек. По-влиятелен от самия мен. Затова и не му казах нищо. Просто прекратих кампанията си и свих платната. Напуснах обществената сцена и не съм говорил с Гордън Мител от онзи ден. Повече от двадесет и пет години.
— Заели сте се с частна практика.
— Да. Подхванах благотворителна юридическа дейност, като наложено от самия мен изкупление за това, за което бях отговорен. Ще ми се да можех да кажа, че то ми е помогнало да залича раните в душата си, но не е така. Аз съм един безпомощен човек, Йеронимъс. Кажи ми, за да ме убиеш ли дойде тук? Не се оставяй историята, която ти разказах, да те разубеди, че си го заслужавам.
В първия миг въпросът стресна Бош и той потъна в мълчание. Накрая поклати глава и заговори:
— А Джони Фокс? Той ви е държал в ръцете си след онази нощ.
— Да, така е. Бих казал, че беше много вещ изнудвач.
— Какво стана с него?
— Бях принуден да го наема за предизборната си кампания, като му плащах по петстотин на седмица, без нищо да върши на практика. Виждаш ли в какъв фарс се бе превърнал животът ми? Той беше убит при пътно произшествие, преди да получи първия си чек.
— Мител?
— Бих предположил, че той е виновен, макар да изглежда, признавам, че доста удобно си служа с него като изкупителна жертва за всички лоши неща, в които съм бил замесен.
— Не си ли помислихте, че смъртта му е прекалено удобно съвпадение?
— Нещата се виждат толкова по-ясно от позицията на изминалите години. — Конклин тъжно поклати глава. — Навремето си спомням, че едва ли не благославях добрия си късмет. Единственият трън в очите ми бе отстранен от ръката на провидението. Не забравяй, по онова време нямах представа, че смъртта на Марджори може да има връзка с мен. Виждах във Фокс просто човек, който се опитва да извлече максимална изгода за себе си. Когато бе отстранен благодарение на нещастен случай, бях доволен. Уговорихме се с един репортер да не изважда на показ миналото на Фокс и всичко беше наред… Но, разбира се, изобщо не беше така. Никога вече не беше наред. Гордън, въпреки гениалните си способности, не успя да предвиди, че аз никога не ще мога да превъзмогна Марджори. И още не съм.
— Ами „Маккег“?
— Кой?
— „Маккег Интерпорейтед“. Разплащането с полицая. С Клод Ено.
Конклин помълча замислен.
— Познавах Клод Ено, естествено. Нищо не ме е свързвало с него. И не съм му плащал и грош.
— „Маккег“ е била основана в Невада. Компания на Ено. В списъка на ръководството й фигурират вашите с Мител имена. Схема за разплащане. Ено е получавал по хилядарка всеки месец от някого. От вас двамата с Мител.
— Не! — изрече Конклин с цялата сила, на която бе способен. Думата прозвуча малко по-звучно от прокашляне. — Не знам нищо за този „Маккег“. Гордън би могъл да го уреди, да се подпише вместо мен, дори да ме накара аз да подпиша несъзнателно. Докато бях областен прокурор, той движеше нещата ми. Подписвах, когато ми казваше, че трябва да подпиша.
Изричаше го, като гледаше в упор Бош, и Хари му повярва. Конклин бе признал далеч по-лоши неща. Защо му е да лъже за разплащането с Ено?