Спомняше си ясно появата на Маккитрик в дома с трагичната новина за смъртта на майка му. Беше по време на плувния сезон и закритият басейн кипеше от стотината момчета, които плуваха, пляскаха и крещяха в него. Измъкнаха го от басейна и го наметнаха с бяла хавлия, вкоравена от пране и избелване. Маккитрик му съобщи новината и той се върна в басейна, за да удави писъците си под водата.
Прелисти набързо допълнителните докладни за предишните арести на жертвата и стигна до заключението от аутопсията. Прехвърли го по диагонал — нямаше нужда от подробностите — и се взря в резюмето накрая, където чакаха няколко изненади. Смъртта бе настъпила седем или девет часа преди намирането на трупа — тоест около полунощ. Изненадата дойде от официалното заключение за причината. Травма на главата, тежка контузия над дясното ухо и оток без външна рана, вътрешен кръвоизлив с фатален край. Убиецът вероятно е сметнал, че е удушил жертвата, изпаднала в безсъзнание от удара. Според съдебния лекар обаче той стяга колана на Марджори Лоу около врата на застиващ труп. Посочваше се още, че макар и във вагината да е било установено наличие на семенна течност, няма следи от характерните наранявания при изнасилване.
Докато четеше резюмето от позицията на детектив, Бош забеляза, че заключението от аутопсията е объркало още повече двамата следователи. Видът на жертвата отначало ги подвежда да приемат, че Марджори Лоу е жертва на сексуално насилие — добра възможност за случаен извършител на убийството предвид на безразборните й контакти с непознати мъже. Но фактът, че е била душена след смъртта й и че не е имало никакви убедителни доказателства за изнасилване, отваряше врата и за друга възможност. На базата на цитираните заключения от аутопсията можеше да се приеме, че Марджори Лоу е била преднамерено убита, а после убиецът се е опитал да се прикрие, като имитира случаен извършител на сексуално насилие. Имаше само едно обяснение на подобно поведение: убиецът е познавал жертвата. Запита се дали Ено и Маккитрик бяха стигнали до същите изводи.
Следваше голям плик с надпис: „Снимки от местопрестъплението и аутопсията“. Бош се застоя дълго над него, но не се реши да го отвори. Не го бе сторил и преди пет години, когато пак бе извадил папката от архива.
Върху друг плик бе прикрепен с телбод оскъдният списък на инвентаризираните доказателства.
„Събрани веществени доказателства
Следствие 61–743
Свалени отпечатъци от кожен колан със сребърни миди.
Доклад № 114 от 11/06/61
Оръжие на престъплението — черен кожен колан със сребърни миди. Собственост на жертвата.
Облекло на жертвата, заведено в кутия 73Б, ПУЛА, Главно управление.
1 бяла блуза с петно кръв;
1 черна пола, скъсана при подгъва;
1 чифт черни обувки, висок ток;
1 чифт бельо, скъсано;
1 чифт копринени черни чорапи;
1 чифт златни обици;
1 златна гривна-обръч;
1 златна верижка с кръстче.“
Само толкова. Бош дълго гледа списъка, преди да надраска основните неща в бележника си. Нещо го човъркаше, обаче не можеше да определи какво точно. Поне засега. В момента приемаше наведнъж прекалено много информация — когато улегне, аномалиите ще изплуват на повърхността.
Остави го засега настрани и разпечата плика с доказателствата. Вътре имаше жълтеникава карта с няколко частични и два пълни отпечатъка от палец и показалец, взети от колана. В плика имаше и розова карта за изискване на дрехите на жертвата, заведени в архива. Никой не ги беше потърсил, никога не се бе стигнало до дело по това убийство. Бош остави и двете картончета настрани, питайки се мимоходом какво ли е станало с дрехите. Паркър Сентър бе построен в средата на шейсетте и полицейското управление се бе преместило там от старата сграда, разрушена отдавна от службите по благоустрояване. Какво ли беше станало със следствените материали от неразкритите случаи?
Папката съдържаше още протоколи за разпитите, проведени през първите дни на следствието; разпитвали бяха главно хора с незначителни знания за жертвата и престъплението: живущи в „Ел Рио Апартмънтс“ или жени със същата професия. Вниманието на Бош бе привлечено от кратка докладна: разпит на Мередит Роман. Тя беше описана като добра позната на жертвата и от време на време съквартирантка. Когато бе писан докладът, живеела един етаж над жертвата. Обобщението бе напечатано от Ено, определено безспорен победител в състезанието по неграмотност с Маккитрик.
„Мередит Роман (100-9-30) бе разпитана последна на тази дата в апартамента й, намиращ се един етаж над този на жертвата. Госпожица Роман предостави много малко полезна информация за последната седмица от живота на Марджори Лоу. Тя призна обаче, че през последните осем години е проституирала заедно с жертвата, но до момента е без криминално досие (потвърдено по-късно). Клиентите, им са били уреждани от човек на име Джони Фокс (2-2-33), 1110 Айвар, Холивуд. Фокс (28 г.) няма досие за предишни арести, но отделът «Борба с порока» потвърждава, че е бил заподозрян неколкократно в сводничество, физическо насилие и търговия с хероин.