— Какво направи Мител, когато свихте платната, когато му казахте, че сте дотук?
— По онова време той вече беше доста влиятелен. Политически. Юридическата му фирма представяше интересите на градската върхушка, а политическата му работа процъфтяваше и се разрастваше. Но все още аз бях най-значителната му придобивка. Според плана трябваше да се превземе щатската прокуратура, а после и губернаторското кресло. После Бог знае какво още. Тъй че Гордън… не беше доволен. Отказвах да се виждам с него, но говорихме по телефона. Когато разбра, че не ще може Да ме разубеди, ме заплаши.
— Как?
— Каза ми, че ако някога се опитам да уроня репутацията му, ще се погрижи да ми припишат смъртта на Марджори. Не се съмнявам, че би могъл да го направи.
— От кум до най-върл враг. Как изобщо се забъркахте с него?
— Не усетих как се лепна за мен. Така и не прозрях истинското му лице, а после вече беше прекалено късно… Мисля, че през живота си не съм срещал по-измамна личност от Гордън. Той беше… и още е, опасен човек. Съжалявам, че изпречих майка ти на пътя му.
Бош кимна. Нямаше повече въпроси и не знаеше какво още да каже. След няколко минути, в които старият човек сякаш бе потънал в мисли, Конклин проговори:
— Според мен, млади човече, човек среща своята идеална половинка само веднъж в живота. Когато откриеш своята, се хвани за нея и я задръж с цената на живота си. И няма значение какво е вършила тя в миналото. Нищо няма значение. Единствено важна е връзката помежду ви.
Бош отново кимна. Това беше единственото, което можеше да направи.
— Как се срещнахте?
— О… на танцова забава. Представиха ни официално и естествено тя беше доста по-млада от мен, така че не смятах, че ще прояви някакъв интерес. Но грешах… Танцувахме. Уговорихме си среща. И аз се влюбих.
— Не сте ли знаели за миналото й?
— По онова време не. Но в крайна сметка тя ми каза. Тогава вече това нямаше значение за мен.
— Ами Фокс?
— Да, той беше свръзката. Той ни представи. И за него също не знаех. Каза ми, че се занимава с бизнес. Да, за него това беше бизнесход. Запознай момичето с човек от прокуратурата, отдръпни се и чакай да видиш какво ще стане. Никога не съм й плащал и тя никога не ми е искала пари. Докато романът ни се развиваше, Фокс навярно е претеглял наум вероятните облаги.
Бош се запита дали да не извади от куфарчето си снимката, която бе взел от Монти Ким, и да я покаже на Конклин, но реши да не изкушава паметта на стария човек с реалността, която представя една фотография. Конклин заговори, докато Бош продължаваше да размишлява по въпроса.
— Вече съм много уморен, а ти така и не ми отговори на въпроса.
— Кой въпрос?
— Да ме убиеш ли дойде?
Бош се вгледа в лицето му и в безпомощните му ръце и усети как в душата му се надигна състрадание.
— Нямах представа какво ще направя. Просто знаех, че трябва да дойда.
— Искаш ли да знаеш нещо за нея?
— За майка ми?
— Да.
Бош се замисли. Неговите собствени спомени за майка му бяха смътни и избледняваха още повече с годините. Имаше и съвсем малко спомени за нея, споделени от други.
— Каква беше тя? — попита той.
— Трудно ми е да я опиша. Бях много привлечен от нея… тази нейна порочна усмивка… Знаех, че има своите тайни. Предполагам, че всички хора си имат. Но нейните бяха дълбоко в нея. И въпреки всичко тя кипеше от жизненост. А аз, разбираш ли, когато се срещнахме, не бях такъв. Именно това ми даде тя.
Той пак отпи от чашата с вода, като този път я пресуши. Бош предложи да донесе още, но Конклин с жест показа, че няма нужда.
— Бил съм и с други жени и те искаха да се изфукат с мен като с трофей — каза той. — Майка ти не беше такава. Тя предпочиташе да си останем у дома или да си направим пикник в Грифит Парк, вместо да обикаляме нощните клубове по „Сънсет“.
— Как разбрахте за… за това, което прави?
— Тя ми каза. В нощта, когато ми разказа и за теб. Каза, че трябвало да ми каже истината, защото се нуждаела от моята помощ. Трябва да призная… шокът от разкритието беше… Първо си помислих за себе си. Нали разбираш, да се предпазя. Но се възхитих на смелостта й да ми го каже, а и вече я обичах. Не можех да й обърна гръб.
— А Мител как разбра?
— Аз му го казах. До ден днешен съжалявам за това.
— Ако тя… ако тя е била такава, каквато я описахте, защо се е занимавала с това? Аз така и не разбрах.
— Аз също. Както ти казах, тя си имаше своите тайни. Не сподели всичките с мен.
Бош отмести очи от него и се взря през прозореца. Изложението беше северно. Различаваше светлинките на хълмовете над Холивуд, които проблясваха сред мъглата, надигнала се от каньоните.