— Отвори я.
— Извинявай, мислех си… няма значение.
— Аха, няма значение. Просто излез отвън. Няма да се туткаме цяла нощ я.
Вън на моравата Мител се обърна. Бош видя, че той Държеше служебната му карта в едната си ръка, а в другата лейтенантската значка. Здравенякът спря Бош с ръка На рамото му, след което възвърна обичайната дистанция от пет-шест крачки.
— Значи все пак Бош е истинското име?
Бош погледна към Мител. Бившият служител на прокуратурата, понастоящем задкулисен политикан, се усмихна.
— Да. Това е истинското ми име.
— Е, драго ми е да се запознаем, господин Бош.
— Всъщност, детектив.
— Детектив значи. Знаеш ли, бая се почудих. Защото картата твърди така, а според значката се вижда съвсем друго. На нея пише лейтенант. Любопитно, Не ставаше ли дума именно за лейтенант във вестниците? Онзи, дето го намерили мъртъв и без служебната му значка? Да, сигурен съм, че така беше. А името му не беше ли Харви Паундс, същото, което използва ти, като се подвизаваше тук онази вечер? Да, отново си мисля, че съм прав. Поправете ме, ако греша, детектив Бош.
— Дълга история, Мител, но действително съм полицай. Полицейско управление Лос Анджелис. Ако искаш да си спестиш някоя и друга от полагаемите ти се годинки в затвора, можеш да разкараш този малоумник с пистолета и да ми извикаш линейка. Сигурно имам сътресение най-малко. Може и да е по-лошо.
Преди да проговори, Мител пъхна значката в единия джоб на сакото си, а картата в другия.
— Не, не мисля, че ще се обаждаме на когото и да било за твоето здраве. Според мен нещата отидоха твърде далеч, за да проявяваме подобни жестове на човещина. Та като отворихме дума за човещина, вижда ми се доста срамно, че игричките ти тук онази вечер причиниха смъртта на невинен човек.
— Не. Срамно е, престъпно е, че ти си убил невинен човек.
— Е, пък на мен повече ми допада версията, че ти си го убил. Искам да кажа, естествено, че ти носиш цялата отговорност за случилото се.
— Типично за адвокат, винаги трябва да набутваме другите. Да не се беше захващал с политиката, Горди. Трябваше да си останеш в правото. Сега вероятно щеше да имаш и собствена реклама по телевизията.
Мител се усмихна.
— И какво? Да се откажа от всичко това?
Той разпери ръце, за да обхване и къщата, и величествената гледка. Бош проследи движението на ръцете му и погледна към къщата, но всъщност се опитваше да определи положението на другия мъж, на онзи с пистолета. Той все още бе прекалено далеч, за да може Бош да рискува с каквото и да било. Особено при сегашното му състояние. Леко раздвижи ръката си и усети как топката се намести в извивката на лакътя му. Това го поободри. Тя беше единственото, което имаше.
— Правото е за глупаци, детектив Бош. Обаче се налага да те поправя. Аз всъщност не съм в политиката. Аз съм просто човекът, който нагласява нещата. Средство за решаване на проблеми от всякакъв род за когото и да било. Просто така се е получило, че стихията ми са политическите проблеми. Обаче сега, разбираш ли, ми се налага да разреша проблем, който нито е политически, нито засяга някого другиго. Точно този си е лично мой.
Мител вдигна вежди, като че ли и на самия него му бе трудно да го повярва.
— Затова и те поканих тук. Затова помолих Джонатан да те доведе. Виждаш ли, въртеше ми се идеята, че ако той остане да наблюдава Арно Конклин, нашият тайнствен натрапник от онази вечер ще се появи в крайна сметка. И не се излъгах.
— Ти си много прозорлив човек, Мител.
Бош леко извърна глава, за да хване Джонатан в периферното си зрение. Разбираше, че по някакъв начин трябваше да го принуди да се приближи.
— Стой си на мястото, Джонатан — каза Мител. — Не си струва човек да се безпокои за господин Бош. Той е една незначителна пречка.
Бош се извърна пак към Мител.
— Също като Марджори Лоу, нали? Тя също е била една незначителна пречка. Просто никой.
— Я, какво интересно име споменахте. За това ли всъщност става дума, детектив Бош?
Бош се взря в него, прекалено ядосан, за да може да отговори.
— Е, единственото, което мога да призная, е, че действително се възползвах от смъртта й за свои собствени Чели. Видях в нея една хубава възможност, би могло да Се каже.
— Знам всичко за това, Мител. Използвал си я, за да държиш в ръцете си, Конклин. Но в крайна сметка даже и той е прозрял лъжите ти. Но вече край. Независимо как ще постъпиш с мен тук, моите хора ще дойдат. Бъди сигурен в това.