— Ха, старата игра на „обкръжен си от всички страни, предай се“. Не мисля. Тази работа със значката…нещо ми подсказва, че в момента доста си превишил правомощията си. Мисля, че точно това наричаха частно разследване и фактът, че се представи под чуждо име преди, пък и това, че носиш значката на един мъртвец, ме навежда на предположението, че… Всъщност никой няма да дойде. Нали?
Мисълта на Бош трескаво запрепуска, но като не можа да измисли нищо, реши да премълчи.
— Според мен ти си един дребен изнудвач, който незнайно как се е натъкнал на нещо и искаш да ти се плати, за да се махнеш. Добре, ние наистина ще ти платим, детектив Бош.
— Има хора, на които им е известно толкова, колкото и на мен, Мител — изстреля Бош. — Какво ще направиш, ще идеш и ще ги избиеш всичките ли?
— Ще приема предложението ти като добър съвет.
— Ами Конклин? На него му е известна цялата история. Ако нещо се случи с мен, ти гарантирам, че той ще иде в полицията.
— Честно казано, мисля, че точно в този момент Арно Конклин е с полицията. Но се съмнявам, че би могъл да им каже много.
Бош сведе глава и леко се прегърби. Беше предположил, че Конклин е мъртъв, но се надяваше да греши. Усети как билярдната топка се задвижи в ръката му и сви ръка, за да я прикрие.
— Даа. Очевидно бившият областен прокурор се е хвърлил през прозореца на стаята си след твоето посещение.
Мител се отмести леко встрани и посочи с пръст светлините долу. В далечината Бош видя куп осветени сгради, които и бяха Парк Ла Бреа. Освен това съзря и сини и червени отблясъци в подножието на една от сградите. Онази, в която се бе намирал Конклин.
— Моментът сигурно е бил драматичен — продължи Мител. — Предпочел е смъртта, вместо да се поддаде на изнудване. Принципен до последния си дъх.
— Та той беше просто един старец! — гневно извика Бош. — Защо, по дяволите?
— Детектив Бош, не повишавайте гласа си, да не се наложи Джонатан да го понижи вместо вас.
— Този път няма да се отървеш — изрече Бош с по-нисък, овладян и суров глас.
— Що се отнася до Конклин, предполагам, че крайното заключение ще бъде самоубийство. Той беше много болен, нали знаеш.
— Да бе, човекът без крака отива до прозореца и се хвърля през него.
— Е, ако властите не се задоволят с такова предположение, тогава може би ще им хрумне друго, като намерят отпечатъците ти из цялата стая. Убеден съм, че си ни услужил, оставяйки поне няколко.
— Заедно с куфарчето си.
Това подейства на Мител като шамар в лицето.
— Точно така. Оставих го там. И в него има достатъчно, за да ги накара да се изкачат дотук, за да се срещнат с теб, Мител. Те ще дойдат за теб!
Бош изкрещя последната реплика за проба.
— Джон! — излая Мител.
Буквално преди думата да излети от устата на Мител, Бош бе сграбчен изотзад. Ударът се стовари от дясната страна на врата му и той се свлече на колене, като внимаваше да държи ръката си сгъната, за да не помръдне топката. После бавно, доста по-бавно, отколкото беше необходимо, Бош се изправи на крака. След като ударът бе нанесен отдясно, Бош предположи, че Джонатан го бе Ударил с ръката, с която държеше пистолета.
— Като ми съобщи местонахождението на куфарчето, ти отговори на най-важния въпрос, който ме вълнуваше — каза Мител. — Другият, естествено, се отнасяше до неговото съдържание и до това, по какъв начин ме засяга то. Сега проблемът, който стои пред мен, е, че без куфарчето и възможността да го взема няма как да проверя Достоверността на казаното от теб.
— Така че, предполагам, се чувстваш прецакан.
— О, не, детектив. Според мен тази дума е по-подходяща за описание на твоето положение. И все пак имам още един въпрос, преди да отлетиш. Защо, детектив Бош? Защо си се захванал с нещо толкова вехто и безсмислено?
Бош го изгледа продължително, преди да отговори.
— Защото всеки е от значение, Мител. Всеки.
Бош видя как Мител кимна към Джонатан. Срещата бе приключила. Време беше да изиграе ролята си.
— Помощ!
Бош го изкрещя с всички сили, като беше убеден, че здравенякът мигновено щеше да реагира на вика му. Очаквайки същото движение с пистолета отдясно на шията си, Бош се извъртя надясно. Като се извърташе, изпъна ръката си и центробежната сила на движението плъзна топката надолу по ръкава до отворената му длан. Завършвайки движението, Бош изви в дъга ръката си нагоре. Като се извърна, видя на сантиметри зад себе си лицето на Джонатан, който вече извиваше ръката си с пистолета надолу. Съзря и изненадата, изписала се на лицето на Джонатан, когато проумя, че ударът му всъщност нямаше да попадне в целта и няма време, за да промени посоката му.
След като ръката на Джонатан се плъзна покрай него и той се разкри, юмрукът на Бош се стрелна надолу. Джонатан в последната секунда опита да отскочи встрани, но билярдната топка в ръката на Бош все пак го засегна с рязък удар в дясната страна на главата му. Чу се звук като от пукане на крушка и тялото на Джонатан последва посоката на падащата му ръка. Той се стовари по лице в тревата и пистолетът остана под тялото му.