Почти мигновено здравенякът се опита да се изправи и Бош яростно го срита в ребрата. Джонатан се изтърколи от пистолета си и Бош се хвърли на колене върху тялото му, като удари тила и задната част на врата му още два пъти, преди да осъзнае, че продължава да стиска топката в юмрука си и вече достатъчно е наранил мъжа.
Задъхан, сякаш току-що бе излязъл на повърхността на водата след дълго гмуркане, Бош се огледа и видя пистолета. Бързо го сграбчи и затърси с поглед Мител-Обаче той беше изчезнал.
Едва доловим звук от бягащи стъпки по трева привлече вниманието му и той се взря в северния край на моравата. Зърна фигурата на Мител точно в мига, преди да потъне в мрака там, където ниската трева свършваше и започваше гъсталакът на върха на хълма.
— Мител!
Бош скочи на крака и го последва. На мястото, където бе съзрял изчезващата фигура, различи тясна пътека между храстите. Осъзна, че това беше стара ловна пътека, прокарана от някой койот, впоследствие разширена от човешки крак. Хукна надолу по нея, бездънната пропаст към града в подножието бе на не повече от две стъпки вдясно от него.
Мител не се виждаше никакъв и Бош продължи да следва пътечката, която минаваше по ръба, докато къщата не се изгуби от погледа му. Накрая спря, без да се натъкне на нищо, което да подсказва, че Мител е наблизо или че изобщо бе поемал по тази пътека.
Останал без дъх, с глава, пулсираща на мястото на раната, Бош стигна до скала във вид на плато, която се издигаше от ръба на пътеката, и видя, че около нея бе пълно с празни бирени бутилки и други боклуци. Скалата явно бе любимо място за излети. Затъкна пистолета в колана си, после разпери ръце, за да пази равновесие, и измина десетте крачки до върха й. Бавно обходи с поглед цялата околност от върха, но не видя нищо. Ослуша се, обаче свистенето на колите от нощното движение, изключваше всякаква вероятност да долови придвижването на Мител из храстите. Реши да се откаже, да се върне в къщата и да повика въздушно подкрепление, преди Мител да има възможност да се измъкне. Щяха да го хванат в светлината на прожектора, ако хеликоптерът дойдеше достатъчно бързо.
Като слезе леко на земята долу, Мител ненадейно го връхлетя от мрака отдясно. Беше се крил зад гъст храсталак. Той блъсна Бош и го повали на пътеката, стоварвайки цялата си тежест върху него. Бош усети, че ръцете на мъжа се стрелнаха към пистолета, който още беше затъкнат в колана му. Ала Бош беше по-млад и по-силен. Изненадващата атака бе последният коз на Мител. Бош го обгърна с ръце и се извъртя заедно с тялото на противника си наляво. Изведнъж тежестта изчезна. Както и Мител.
Бош седна и се огледа, после се придърпа с ръце към ръба. Извади пистолета от колана си и чак тогава се наведе и погледна. Право надолу по линията на скалистия хълм виждаше само тъмнина. Съзря триъгълните покриви на къщите на около сто и петдесет метра по-долу. Знаеше, че те бяха построени по извивките на криволичещите пътища, които се отбиваха от булевард „Холивуд“ и авеню „Феърфакс“. Завъртя се още веднъж, после пак погледна надолу. Мител не се виждаше никъде.
Бош се взря в гледката под себе си, обхождайки я изцяло, докато очите му не се спряха на започващите да светват една по една лампи в задния двор на къщата точно под него. Видя как някакъв мъж излезе от къщата, понесъл в ръце нещо, което приличаше на пушка. Мъжът бавно се приближи към кръгъл минерален басейн, като продължаваше да сочи с пушката си право напред. После спря на ръба на платформата там и се пресегна към това, което вероятно бе ключът за външното осветление.
Коритото се освети и на фона на светлината се очерта силуетът на мъжко тяло, което плаваше обкръжено от синя вода. Дори и от върха на хълма Бош успя да забележи, че около тялото на Мител набъбват кървави езици. В следващия миг гласът на мъжът с пушката прогърмя от подножието на хълма и стигна отчетливо до Бош.
— Линда, не излизай! Обади се в полицията. Кажи им, че в топлия извор има паднало човешко тяло.
После мъжът плъзна поглед нагоре по хълма и Бош припряно изпълзя назад. В следващия миг се запита защо инстинктът го бе подтикнал да се скрие.
Изправи се на крака и бавно се запъти към къщата на Мител по пътеката. Докато вървеше, се вглеждаше в проблясващите долу светлини на града и мислеше, че гледката е прекрасна. Сети се за Конклин и Паундс, но после изтика чувството за вина назад в съзнанието си с мисълта за Мител и за това как смъртта му най-после бе затворила кръга, открит преди толкова години. Пред очите му изникна образът на майка му от снимката на Монти Ким. Нейното свенливо надничане над ръката на Конклин. Зачака да го споходи чувството на удовлетворение и тържество сега, след като знаеше, че трябва да го усети, понеже отмъщението му вече бе осъществено. Обаче нищо подобно не се появи. Чувстваше единствено умора и празнота.