Когато се изкачи до съвършената морава зад съвършеното имение, видя, че мъжът на име Джонатан бе изчезнал.
43
Заместник-началникът Ървинг С. Ървинг бе застанал на прага на стаята за прегледи. Бош седеше на ръба на тапицираната маса и придържаше пакет с натрошен лед към главата си. Докторът му го беше дал, след като заши раната. Забеляза Ървинг, докато оправяше пакета в ръката си.
— Как се чувстваш?
— Ще оживея, предполагам. Поне така ми казват.
— Е, за Мител не може да се каже същото. От доста височко се е гмурнал.
— Аха. А другият?
— За него нищо. Обаче успяхме да разберем името му. Казал си на униформените, че Мител го е наричал Джонатан. Така че това означава, че вероятно е бил Джонатан Вон. Работил е за Мител от доста време. Нашите хора работят по въпроса, проверяват болниците. Според описанието ти как си го ударил, може да се очаква да потърси медицинска помощ.
— Вон.
— Опитваме се да намерим нещо допълнително за него. Засега не е много. Няма досие.
— Той откога е с Мител?
— И в това не сме сигурни. Говорихме с хората на Мител в юридическата му фирма. Не бих ги нарекъл особено Услужливи. Обаче те казват, че Вон винаги е бил налице. Повечето хора го описват като личния слуга на Мител.
Бош кимна и постави информацията настрани.
— Освен това има и един шофьор. Прибрахме го, но той не проговори. Малко сърфистче. А и не би могъл, Даже и да искаше.
— Какво искаш да кажеш?
— Челюстта му е счупена. Закачена със скоби. И затова също не иска да ни каже.
Бош само кимна и го погледна. На вид зад думите му нямаше никакъв скрит смисъл.
— Докторът каза, че имаш сериозно мозъчно сътресение, но няма фрактура на черепа. Само повърхностна рана.
— На мен не може да ми ги пробута такива. Усещам си тиквата като плондер с дупка.
— Колко шева?
— Май спомена осемнадесет.
— Каза също, че по всяка вероятност ще имаш главоболие и отокът и кръвоизливът в окото ще останат за няколко дни. Ще изглежда по-зле, отколкото е всъщност.
— Е, радвам се да чуя, че все с някого е споделил какво става. На мен не обели и дума. Само сестрите.
— Ще дойде след малко. Сигурно е чакал нещата да поотминат.
— Какви неща?
— Ти беше малко замаян, когато стигнахме там при теб, Хари. Сигурен ли си, че искаш да говорим за това сега? Може да почака. Ранен си и трябва да…
— Нищо ми няма. Искам да говоря. Беше ли на мястото там, на Ла Бреа?
— Да. Бях там, когато получихме обаждането от Маунт Олимпъс. Между другото, куфарчето ти е в колата ми. Оставил си го там, нали? При Конклин?
Бош понечи да кимне, но се възпря, защото движението предизвика световъртеж.
— Добре — промълви, — там има нещо, което бих искал да си запазя.
— Снимката?
— Значи сте го отворили?
— Бош! Явно не си наред. Нали го намерихме на местопрестъплението.
— Да, знам, извинявай.
Махна с ръка и спря да протестира. Беше прекалено уморен, за да се бори.
— Така, екипът вече работи на място, горе на хълма, й ми казаха какво се е случило. Поне според първоначалната версия, базирана на уликите там. Само не ми е ясно какво те е завело горе. Нали разбираш как изглежда всичко това. Искаш ли да ми разкажеш сега, или да изчакаме до утре?
Бош кимна еднократно и изчака съзнанието му да се проясни. Още не се беше опитал да събере историята в една логическа последователност. Замисли се за известно време, после се реши.
— Готов съм.
— Добре, искам първо да ти изчета правата.
— Пак ли?
— Обичайната процедура, за да не излезе, че правим някакви отстъпки на нашите хора. Не забравяй, че тази нощ си бил на две места и на двете някой е летял отвисоко. Никак не изглежда добре.
— Не съм убил Конклин.
— Знам, а и разполагаме с показанията на служителя от охраната. Той казва, че си си тръгнал, преди Конклин да се хвърли през прозореца. Така че няма да имаш проблем. Чист си, но все пак се налага да спазя процедурата. И така, още ли искаш да говориш?
— Отказвам се от правата си.
Ървинг все пак му ги изчете от картата и Бош пак се отказа от тях.