— Докато на сцената не си се появил ти.
Бош не отговори. Опиваше се от цигарения дим и от чувството на облекчение, че случаят бе приключен.
— Ами Фокс? — попита Ървинг.
— Както казах, Фокс е знаел за Марджори и Арно. Знаел е, че ще излизат заедно вечерта, преди да открият тялото на мъртвата Марджори в онази алея. Тази информация е била идеално средство за натиск над влиятелна личност, дори и тя да не е била виновна. Фокс се е възползвал. По Бог знае колко начина. След по-малко от година вече е бил на щат в предизборната кампания на Конклин. Бил се е вкопчил в него като пиявица. И тогава Мител, човекът, уреждащ всички въпроси, се намесил. Фокс загива при пътна злополука, докато, така да се каже, разнася предизборни брошури за Конклин. Лесно е било да се организира така, че да изглежда като нещастен случай, в който шофьорът е избягал от местопроизшествието. И в това няма нищо чудно. Същият тип, който е работил по случая на Марджори Лоу, води следствието по злополуката. Със същия резултат. Никой никога не е арестуван.
— Маккитрик?
— Не. Клод Ено. Той вече е мъртъв. Отнесъл е тайните си със себе си. Обаче Мител се е раз плащал с него в продължение на двадесет и пет години.
— Банковите разписки?
— Да, в куфарчето. Ако се разтърсите, сигурно ще намерите някъде данни за връзката на Мител с разплащанията. Конклин каза, че не е знаел за тях, и аз му вярвам… Знаеш ли, някой трябва да направи проверка на всички избори, в които е имал участие Мител през годините. Вероятно ще открият, че е интриганствал и по времето на Никсън в Белия Дом.
Бош изгаси угарката в стената на кошчето за боклук до масата и хвърли фаса вътре. Стана му студено и отново си облече якето. То беше зацапано с мръсотия и засъхнала кръв.
— Изглеждаш ужасно в това, Хари — каза Ървинг, защо не…
— Студено ми е.
— Добре.
— Знаеш ли, той даже не извика.
— Моля?
— Мител. Даже не извика, като се търкулна надолу по онзи хълм. Не мога да си го обясня.
— Няма нужда да го правиш. То е просто едно от онези…
— И не го бутнах. Той изскочи срещу мен в храстите и се затъркаляхме, после падна през ръба. Даже не извика.
— Разбирам. Никой не казва…
— Единственото, което направих, бе, че започнах да задавам въпроси за нея и хората взеха да измират.
Бош се бе втренчил в таблото за проверка на зрение на далечната стена на кабинета. Не можеше да си представи за какво би им потрябвало такова нещо в залата за прегледи на спешното отделение.
— Господи… Паундс… Аз…
— Да, знам какво се е случило — прекъсна го Ървинг.
Бош го погледна.
— Така ли?
— Разговаряхме с всички в участъка. Едгар ми каза, че ти е направил компютърно проучване за Фокс. Моето заключение е, че Паундс или е дочул нещо, или по някакъв друг начин е надушил за това. Мисля, че е следял отблизо приятелите ти от отдела и какво правят те, откакто си бил отстранен. После навярно е предприел и понататъшни стъпки и се е сблъскал с Мител и Бон. Направил е допитвания в архива за управление на моторни превозни средства за всички участници в случая. Мисля, че това е стигнало и до Мител. Той разполагаше с достатъчно връзки, за да са го предупредили.
Бош мълчеше. Питаше се дали Ървинг действително вярваше в тази версия, или просто сигнализираше, че истината му е известна, но е готов да си затвори очите. Това нямаше значение. Независимо дали Ървинг го обвиняваше или не и дали щеше да предприеме нещо срещу него, най-трудното за Бош щеше да е да живее със собствената си съвест.
— Господи — изрече той отново, — убиха го вместо мен.
В този момент тялото му започна да трепери. Сякаш изричането на думите на глас бе събудило демоните. Хвърли пакета с лед в кошчето за боклук и обгърна тялото си с ръце. Обаче треперенето му не спираше. Струваше му се, че никога вече няма да се стопли, че треската няма да е моментно състояние, а постоянен негов спътник. Усети в устата си топлия солен вкус на сълзите и чак тогава разбра, че плаче. Извърна лице от Ървинг и се опита да му каже да си върви, но не можа да изрече и дума. Челюстта му бе скована и стисната като юмрук.
— Хари? — чу гласа на Ървинг. — Хари, добре ли си?
Бош успя да кимне, като не проумяваше как така Ървинг не виждаше треперенето му. Бръкна с ръце в джобовете си и придърпа якето по-плътно около себе си. Напипа нещо в левия си джоб и несъзнателно започна да го изважда.
— Виж — казваше Ървинг, — лекарят каза, че може да станеш емоционален. Ударът по главата… тези неща причиняват странни работи. Не се без… Хари, сигурен ли си, че си добре? Започваш да посиняваш, синко. Ще ида… Ще повикам доктора. Ще…